1Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,
1И сабраше се сви Израиљци к Давиду у Хеврон, и рекоше: Ево, ми смо кост твоја и тело твоје.
2И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.
2И пре, док Саул беше цар ти си одводио и доводио Израиља; и Господ Бог твој рекао ти је: Ти ћеш пасти народ мој Израиља; и ти ћеш бити вођ народу мом Израиљу.
3И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.
3Тако дођоше све старешине Израиљеве к цару у Хеврон, и учини с њима Давид веру у Хеврону пред Господом, и помазаше Давида за цара над Израиљем као што беше рекао Господ преко Самуила.
4Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.
4Потом отиде Давид са свим Израиљем на Јерусалим, а то је Јевус, јер онде беху Јевусеји, који живљаху у оној земљи.
5А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.
5И рекоше Јевушани Давиду: Нећеш ући овамо. Али Давид узе кулу Сион, то је град Давидов.
6И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.
6Јер Давид рече: Ко први надбије Јевусеје, биће кнез и војвода. И Јоав, син Серујин изиђе први, и поста кнез.
7Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.
7После сеђаше Давид у том граду, зато га прозваше град Давидов.
8И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.
8И сазида град унаоколо, од Милона унаоколо; а Јоав оправи остатак града.
9И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.
9И Давид једнако напредоваше и сиљаше се, јер Господ над војскама беше с њим.
10А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля.
10А ово су поглавице међу јунацима Давидовим, који јуначки радише уза њ за царство његово са свим Израиљем да буде цар над Израиљем по речи Господњој;
11А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души [неприятели], уби ги в едно сражение.
11И ово је број јунака Давидових: Јасовеам син Ахмонијев, први између тридесет; он махну копљем својим на три стотине, и поби их у једанпут.
12И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже.
12А за њим Елеазар, син Додов Ахошанин, он беше један од три јунака.
13Той бе с Давида във Фас-дамим {В 1 Цар. 17:1, Ефес-дамим.}, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците,
13Он беше с Давидом у Фас-Дамиму, кад се Филистеји скупише на бој; и онде беше њива пуна јечма, и народ побеже од Филистеја,
14те застанаха всред нивата и я защищаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
14А они стадоше усред њиве, и одбранише је побивши Филистеје; и Господ даде избављење велико.
15После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина.
15И та три прва између тридесет сиђоше ка стени к Давиду у пећину Одоламску, кад војска филистејска стајаше у логору у долини рафајској.
16И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем,
16А Давид беше онда у граду, а стража филистејска беше тада у Витлејему.
17и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата;
17И Давид зажеле и рече: Ко би ми донео воде да пијем из студенца витлејемског што је код врата?
18то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
18Тада та тројица продреше кроз логор филистејски, и захватише воде из студенца витлејемског који је код врата, и донесоше и дадоше Давиду; а Давид не хте пити, него је изли Господу.
19Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
19И рече: Не дао ми Бог мој да то учиним! Еда ли ћу пити крв тих људи који не марише за живот свој? Јер је донесоше не марећи за живот свој. И не хте је пити. То учинише та три јунака.
20И Иоавовият брат Ависей беше главен между [другите] трима; защото той като махаше копието си против триста души [неприятели], уби ги и си придоби име между тримата.
20И Ависај брат Јоавов беше први између тројице. И он махну копљем својим на три стотине, и поби их, и прослави се међу тројицом;
21Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до [първите] трима.
21Међу тројицом беше славнији од друге двојице и беше им поглавица; али оне тројице не стиже.
22Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
22Венаја син Јодајев, син човека јунака из Касеила, који учини велика дела, он погуби два јунака моавска, и сишав уби лава у јами кад беше снег.
23при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а [Ванаия] слезе при него [само] с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
23Он уби и неког Мисирца високог пет лаката. Имаше Мисирац у руци копље као вратило, а он изиђе на њ са штапом, и истрже Мисирцу копље из руке, и уби га његовим копљем.
24Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
24То учини Венаја, син Јодајев, и би славан међу ова три јунака.
25Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до [първите] трима. И Давид го постави над телохранителите си.
25Беше најславнији између тридесеторице, али оне тројице не стиже. И Давид га постави над пратиоцима својим.
26А {В 2 Цар. 23:24-33 някои от имената, които следват, се пишат различно.} силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем,
26Јунаци између војника беху: Асаило, брат Јоавов, Елханан, син Додов из Витлејема,
27Самот арорецът, Хелис фелонецът,
27Самот Арорарин, Хелис Фелоњанин,
28Ирас, син на текоеца Екис, Авезер анатонецът,
28Ира син Икисов из Текује, Авијезер из Анатота,
29Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът,
29Сивехај из Хусата, Илај из Ахоха,
30Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана,
30Марај из Нетофата, Хелед син Ванин из Нетофата,
31Итай, син на Риваия от Гавая, [която принадлежеше] на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът,
31Итај, син Ривајев из Гаваје синова Венијаминових, Венаја из Фаратона,
32Урай от долините Гаас, Авиил арватецът,
32Урај од потока гаских, Авило из Арвата,
33Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът,
33Азмавет из Варума, Елијава из Салвона,
34синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий,
34Синови Асима Гизоњанина, Јонатан син Сагијин Араранин,
35Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син,
35Ахијам син Сахаров Араранин, Елифар син Уров,
36Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът,
36Ефер из Мехирата, Ахија из Фелона,
37Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син,
37Есро Кармилац, Нарав син Есвајев,
38Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син,
38Јоило брат Натанов, Мивар син Агиријев,
39Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син,
39Селек Амонац, Нарај Вироћанин, који ношаше оружје Јоаву, сину Серујином,
40Ираз иетерецът, Гарив етерецът,
40Ира Јетранин, Гарив Јетранин,
41Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,
41Урија Хетејин, Завад син Алајев,
42Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него,
42Адина, син Сизин од синова Рувимових, поглавар синова Рувимових, и тридесет с њим,
43Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът,
43Анан син Масин, и Јосафат из Митне,
44Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът,
44Озија из Асетрота, Сама и Јехило синови Хотана Ароиранина,
45Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът,
45Једиаило син Симријев и Јоха брат му из Тисе,
46Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът,
46Елило Мављанин, и Јеривај и Јосавија синови Елнамови, и Јетема Моавац,
47Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.
47Елило и Овид и Јасило из Месоваје.