¹Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;

¹И Давид учини веће с хиљадницима и са стотиницима и са свим војводама,

²и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

²И рече Давид свему збору Израиљевом: Ако вам је по вољи, и ако је од Господа Бога нашег, да пошаљемо на све стране к браћи својој осталој по свим крајевима Израиљевим, и к свештеницима и Левитима по градовима и подграђима њиховим да се скупе к нама,

³и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

³Па да донесемо к себи ковчег Бога свог, јер Га не тражисмо за времена Сауловог.

⁴И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

⁴А сав збор рече да се тако учини, јер то би по вољи свему народу.

⁵Тогава Давид събра целия Израил от египетския [поток] Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

⁵И тако Давид сабра сав народ Израиљев од Сихора мисирског дори до Емата, да донесу ковчег Божији из Киријат-Јарима.

⁶И Давид отиде с целия Израил във Ваала, [то ест], в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

⁶И отиде Давид са свим Израиљем у Валу, у Киријат-Јарим Јудин, да пренесу оданде ковчег Бога Господа, који седи на херувимима, чије се име призива.

⁷И [като изнесоха] Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

⁷И повезоше ковчег Божији на новим колима из куће Авинадавове; а Уза и Ахијо управљаху колима.

⁸И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

⁸А Давид и сав народ Израиљем играху пред Богом из све снаге певајући и ударајући у гусле и у псалтире и у бубње и у кимвале и трубећи у трубе.

⁹А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

⁹А кад дођоше до гумна Хидоновог, Уза се маши руком да прихвати ковчег јер волови потегоше на страну.

¹⁰И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

¹⁰И Господ се разгневи на Узу, и удари га што се маши руком за ковчег, те умре онде пред Богом.

¹¹И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, [както се казва и] до днес.

¹¹И ожалости се Давид што Господ уби Узу: Зато се прозва оно место Фарес-Уза до данас.

¹²И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

¹²И уплаши се Давид од Бога у онај дан, и рече: Како ћу донети к себи ковчег Божји?

¹³Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

¹³И не пренесе Давид ковчег к себи у град Давидов, него га склони у кућу Овид-Едома Гетејина.

¹⁴И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

¹⁴И оста ковчег Божји код породице Овид-Едомове у кући његовој три месеци. И Господ благослови дом Овид-Едомов и све што имаше.