¹Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

¹А Хирам, цар тирски посла посланике к Давиду и дрва кедрових и зидара и дрводеља да му саграде кућу.

²И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

²И разуме Давид да га је Господ утврдио за цара над Израиљем и да се царство његово подиже високо ради народа Његовог Израиља.

³И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

³И Давид узе још жена у Јерусалиму и изроди још синова и кћери.

⁴И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁴И ово су имена оних који му се родише у Јерусалиму: Сануја и Совав, Натан и Соломун,

⁵Евар, Елисуа, Елфалет,

⁵И Јевар и Елисуја и Елфалет,

⁶Ногах, Нефег, Явия,

⁶И Нога и Нефег и Јафија

⁷Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

⁷И Елисама и Велијада и Елифалет.

⁸А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁸А Филистеји чувши да је Давид помазан за цара над свим Израиљем, изиђоше сви Филистеји да траже Давида; а Давид чувши то изиђе пред њих.

⁹И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

⁹И Филистеји дошавши раширише се по долини рафајској.

¹⁰Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹⁰Тада Давид упита Господа говорећи: Хоћу ли изаћи на Филистеје? И хоћеш ли их дати у моје руке? А Господ му рече: Изађи, и даћу их у твоје руке.

¹¹И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

¹¹Тада отидоше у Вал-Ферасим, и поби их онде Давид, и рече Давид: Продре Бог непријатеље моје мојом руком, као што вода продире. Отуда се прозва место Вал-Ферасим.

¹²И [филистимците] оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹²И оставише онде богове своје; а Давид заповеди, те их спалише огњем.

¹³И филистимците пак нахлуха в долината.

¹³А Филистеји опет по други пут раширише се по оном долу.

¹⁴Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁴И Давид опет упита Бога, а Бог му рече: Не иди за њима, него се врати од њих, па удари на њих према дудовима.

¹⁵И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁵И кад чујеш да зашушти по врховима од дудова, тада изиђи у бој; јер ће поћи Бог пред тобом да побије војску филистејску.

¹⁶И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁶И учини Давид како му заповеди Бог и поби војску филистејску од Гаваона до Гезера.

¹⁷И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

¹⁷И разгласи се име Давидово по свим земљама; и Господ зададе страх од њега свим народима.