¹След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му [Анун].

¹А после тога умре Нас, цар синова Амонових, и зацари се син његов на његово место.

²Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

²И рече Давид: Да учиним милост Ануну сину Насовом, јер је отац његов начинио мени милост. И посла Давид посланике да га потеше за оцем. И дођоше слуге Давидове у земљу синова Амонових к Ануну да га потеше.

³първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

³А кнезови синова Амонових рекоше Ануну, господару свом: Мислиш да је Давид зато послао људе да те потеше што је рад учинити част оцу твом? А нису зато дошле слуге његове к теби да промотре и уходе и оборе земљу?

⁴Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

⁴Тада Анун ухвати слуге Давидове, и обрија их и одсече им хаљине по поле до задњице, и оправи их натраг.

⁵И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати [човеци] да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

⁵А кад неки отидоше, те јавише Давиду за те људе, он посла пред њих, јер људи беху грдно осрамоћени, и поручи им цар: Седите у Јерихону док вам нарасте брада, па онда дођите натраг.

⁶А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

⁶А кад видеше синови Амонови где се омразише с Давидом, онда Анун и синови Амонови послаше хиљаду таланата сребра да најме кола и коњика из Месопотамије и из Сирије Махе и из Сове.

⁷И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

⁷И најмише тридесет и две хиљаде кола и цара од Махе с народом његовим, који дођоше и стадоше у логор према Медеви. А и синови Амонови скупише се из градова својих и дођоше на бој.

⁸И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

⁸А Давид кад то чу, посла Јоава са свом храбром војском.

⁹А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

⁹И изиђоше синови Амонови и уврсташе се пред вратима градским; а цареви који дођоше беху за се у пољу.

¹⁰А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

¹⁰И Јоав видећи намештену војску према себи спред и састраг, узе одабране из све војске израиљске, и намести их према Сирцима.

¹¹а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

¹¹А остали народ предаде Ависају, брату свом; и наместише их према синовима Амоновим.

¹²И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

¹²И рече: Ако Сирци буду јачи од мене, дођи ми у помоћ; ако ли синови Амонови буду јачи од тебе, ја ћу теби доћи у помоћ.

¹³Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

¹³Буди јунак и држимо се јуначки за свој народ и за градове Бога свог; а Господ нека учини шта му је драго.

¹⁴И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

¹⁴Тада Јоав и народ који беше с њим примакоше се да ударе на Сирце; али они побегоше испред њих.

¹⁵А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

¹⁵А синови Амонови кад видеше где побегоше Сирци, побегоше и они испред Ависаја брата његовог и уђоше у свој град. Потом се Јоав врати у Јерусалим.

¹⁶А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката [Евфрат], със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

¹⁶Али Сирци кад видеше да их надбише Израиљци, послаше посланике те доведоше Сирце испреко реке; а Софак војвода Адад-Езеров иђаше пред њима.

¹⁷И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

¹⁷Кад то јавише Давиду, он скупи све Израиљце, и пређе преко Јордана, и дође к њима и намести војску према њима; а кад намести Давид војску према њима, побише се с њим.

¹⁸Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците [мъжете на] седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

¹⁸Али побегоше Сирци испред Израиља, и поби Давид Сираца седам хиљада кола и четрдесет хиљада пешака, и Софака војводу погуби.

¹⁹И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.

¹⁹И кад видеше слуге Адад-Езерове да их разби Израиљ, учинише мир с Давидом и служаху му; и не хтеше више Сирци помагати синовима Амоновим.