¹Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

¹Потом рече Давид свему збору: Једног Соломуна, сина мог, изабрао је Господ, младо дете, а ово је велик посао; јер неће бити човеку тај дом него Господу Богу.

²Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, [камъни] за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

²Ја колико могох приправих за дом Бога свог злата за ствари златне, сребра за сребрне, бронзе за бронзане, гвожђа за гвоздене, и дрва за дрвене, камења онихова, и камења за укивање, и камења за накит и за вез, и свакојаког драгог камења, и камена мрамора изобила.

³При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

³И још из љубави к дому Бога свог, шта имам свог злата и сребра, осим свега што сам приправио за дом свети, дајем и то на дом Бога свог:

⁴а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

⁴Три хиљаде таланата злата офирског, и седам хиљада таланата чистог сребра, да се обложе зидови домовима.

⁵златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, [която ще се изработи с ръцете на художниците]. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

⁵Злато за златне ствари, а сребро за сребрне и за свако дело руку уметничких. А би ли јоште ко хтео драговољно шта данас приложити Господу?

⁶Тогава първенците на бащините [домове], първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

⁶Тада драговољно приложише кнезови домова отачких и кнезови племена Израиљевих и хиљадници и стотиници и кнезови над пословима царским.

⁷и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

⁷И дадоше за службу у дому Божијем злата, пет хиљада таланата и десет хиљада златица, и сребра десет хиљада таланата, и бронзе осамнаест хиљада таланата, и гвожђа сто хиљада таланата.

⁸И у които се намериха [скъпоценни] камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

⁸И камења у кога год беше сви дадоше у ризницу дома Господњег у руке Јехила од синова Гирсонових.

⁹Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

⁹И радоваше се народ што драговољно прилагаху, јер прилагаху целим срцем Господу; и цар се Давид радоваше веома.

¹⁰Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.

¹⁰Потом Давид благослови Господа пред свим збором, и рече Давид: Благословен си Господе Боже Израиља, оца нашег од века до века.

¹¹Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко [е Твое] що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.

¹¹Твоје је, Господе, величанство и сила и слава и вечност и част, и све што је на небу и на земљи; Твоје је, Господе, царство, и Ти си узвишен, сврх свега Поглавар;

¹²Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

¹²Богатство и слава од Тебе је, и Ти владаш свим, и у Твојој је руци моћ и сила, и у Твојој је руци узвисити и укрепити све.

¹³Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

¹³Сада дакле, Боже наш, хвалимо Те и славимо име Твоје славно.

¹⁴Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.

¹⁴Јер ко сам ја и шта је мој народ да бисмо могли оволико принети Теби драговољно? Јер је од Тебе све, и из Твојих руку примивши дасмо Ти.

¹⁵Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

¹⁵Јер смо дошљаци пред Тобом и гости као сви оци наши; дани су наши на земљи као сен и нема стајања.

¹⁶Господи Боже наш, целият тоя куп [материал], който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

¹⁶Господе Боже наш, све ово благо што Ти приправисмо за грађење дома имену Твом светом, из Твоје је руке, и све је Твоје.

¹⁷И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

¹⁷Али знам, Боже мој, да Ти испитујеш срца и шта је право хоћеш; ја правим срцем драговољно принесох све ово, и с радошћу видех народ Твој који је овде како Ти драговољно приноси.

¹⁸Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

¹⁸Господе Боже Аврама, Исака и Израиља, отаца наших, сачувај довека ову вољу и помисао срдачну народа свог, и управљај срце њихово к себи.

¹⁹и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

¹⁹И Соломуну, сину мом подај срце право да би држао заповести Твоје, сведочанства Твоја и уредбе Твоје, и да би отворио све и да би сазидао двор овај за који сам приправио.

²⁰Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.

²⁰Потом рече Давид свему збору: Благословите сада Господа Бога свог. И сав збор благослови Господа Бога отаца својих, и савивши се поклонише се Господу и цару.

²¹И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

²¹И принесоше Господу жртве, и принесоше Господу жртве паљенице сутрадан: хиљаду волова, хиљаду овнова, хиљаду јагањаца с наливима њиховим, и других жртава много за сав народ.

²²и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник.

²²И једоше и пише пред Господом онај дан веселећи се веома. И поставише другом Соломуна, сина Давидовог царем, и помазаше га Господу за вођу а Садока за свештеника.

²³Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

²³И тако седе Соломун на престо Господњи да царује место Давида оца свог, и беше срећан, и слушаше га сав Израиљ.

²⁴Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

²⁴И сви кнезови и јунаци и сви синови цара Давида дадоше руке да ће бити покорни цару Соломуну.

²⁵И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

²⁵И Господ узвиси веома Соломуна пред свим Израиљем и даде му славу царску какве ниједан цар пре њега није имао у Израиљу.

²⁶Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

²⁶Тако Давид, син Јесејев, царова над свим Израиљем.

²⁷И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.

²⁷А времена за које царова над Израиљем беше четрдесет година: а у Хеврону царова седам година, а у Јерусалиму царова тридесет и три године.

²⁸И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

²⁸И умре у доброј старости, сит живота, богатства и славе; и зацари се Соломун, син његов, на његово место.

²⁹А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

²⁹А дела цара Давида прва и последња ено су записана у књизи Самуила видеоца и у књизи Натана пророка и у књизи Гада видеоца,

³⁰с всичките [събития на] царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на [околните] страни.

³⁰Са свим царовањем његовим и силом његовом и с временима која прођоше преко њега и Израиља и свих царевина земаљских.