¹Соломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи.

¹И Соломун син Давидов утврди се у царству свом, и Господ Бог његов беше с њим, и узвиси га веома.

²Тогава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините [домове;]

²И Соломун рече свему Израиљу, хиљадницима и стотиницима и судијама и свим кнезовима свега Израиља, главарима домова отачких,

³и така, Соломон и цялото общество с него, отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Моисей беше направил в пустинята.

³Те отидоше, Соломун и сав збор с њим, на висину која беше у Гаваону; јер онде беше шатор од састанка Божјег, који начини Мојсије, слуга Господњи, у пустињи.

⁴А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на [мястото], което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим.

⁴А ковчег Божји беше пренео Давид из Киријат-Јарима на место које му спреми Давид; јер му разапе шатор у Јерусалиму.

⁵При това, медният олтар, който Везелеил, син на Урия, Оровият син, беше направил, бе там пред Господната скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.

⁵И олтар бронзани који начини Веселеило, син Урија сина Оровог, беше онде пред шатором Господњим. И потражи Га Соломун и сав збор.

⁶Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който [олтар] бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния.

⁶И принесе Соломун онде пред Господом на олтару бронзаном, који беше пред шатором од састанка, принесе на њему хиљаду жртава паљеница.

⁷В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам.

⁷Ону ноћ јави се Бог Соломуну и рече му: Ишти шта хоћеш да ти дам.

⁸А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него.

⁸А Соломун рече Богу: Ти си учинио велику милост Давиду оцу мом и поставио си мене царем на његово место.

⁹Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, [което Ти даде] на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.

⁹Нека дакле, Господе Боже, буде тврда реч Твоја, коју си рекао Давиду оцу мом, јер си ме поставио царем над народом ког има много као праха на земљи.

¹⁰Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} [прилично] пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?

¹⁰Зато дај ми мудрост и знање да полазим пред народом овим и долазим, јер ко може судити народу Твом тако великом?

¹¹И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,

¹¹Тада рече Бог Соломуну: Што ти је то у срцу, а не иштеш богатство, благо ни славу, ни душе ненавидника својих, нити иштеш дуг живот, него иштеш мудрост и знање да можеш судити народу мом, над којим те поставих царем,

¹²дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.

¹²Мудрост и знање даје ти се; а даћу ти и богатства и славе, какве нису имали цареви пре тебе нити ће после тебе имати.

¹³Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля.

¹³И врати се Соломун с висине која беше у Гаваону испред шатора од састанка у Јерусалим, и цароваше над Израиљем.

¹⁴И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

¹⁴И накупи Соломун кола и коњаника, и имаше хиљаду и четири стотине кола и дванаест хиљада коњаника, које намести по градовима где му беху кола и код себе у Јерусалиму.

¹⁵И царят направи среброто и златото [да изобилват] в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.

¹⁵И учини цар те беше у Јерусалиму сребра и злата као камена, а кедрових дрва као дивљих смокава које расту по пољу, тако много.

¹⁶И за Соломона докарваха коне из Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с [определена] цена.

¹⁶И довођаху Соломуну коње из Мисира и свакојаку робу, јер трговци цареви узимаху свакојаки трг за цену.

¹⁷А извеждаха и докарваха из Египет всяка колесница за шестстотин сребърни [сикли], и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе и за сирийските царе [конете им] се доставяха чрез тия [търговци].

¹⁷И одлажаху, те догоњаху из Мисира кола по шест стотина сикала сребра, а коње по сто педесет; и тако сви цареви хетејски и цареви сирски преко њих добиваху.