¹Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а [такива] и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

¹Видите какву нам је љубав дао Отац, да се деца Божија назовемо и будемо; зато свет не познаје нас, јер Њега не позна.

²Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

²Љубазни! Сад смо деца Божија, и још се не показа шта ћемо бити; него знамо да кад се покаже, бићемо као и Он, јер ћемо Га видети као што јесте.

³И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

³И сваки који ову наду има на Њега, чисти се, као и Он што је чист.

⁴Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

⁴Сваки који чини грех и безакоње чини: и грех је безакоње.

⁵и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.

⁵И знате да се Он јави да грехе наше узме; и греха у Њему нема.

⁶Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

⁶Који год у Њему стоји не греши; који год греши не виде Га нити Га позна.

⁷Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и [Христос] е праведен.

⁷Дечице! Нико да вас не вара: који правду твори праведник је, као што је Он праведан;

⁸Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

⁸Који твори грех од ђавола је, јер ђаво греши од почетка. Зато се јави Син Божји да раскопа дела ђавоља.

⁹Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.

⁹Који је год рођен од Бога не чини греха, јер Његово семе стоји у њему, и не може грешити, јер је рођен од Бога.

¹⁰По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

¹⁰По томе се познају деца Божија и деца ђавоља: који год не твори правде, није од Бога, и који не љуби брата свог.

¹¹Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;

¹¹Јер је ово заповест, коју чусте испочетка, да љубимо један другог.

¹²[и да не бъдем] както Каин, [който] беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

¹²Не као што Каин беше од нечастивог и закла брата свог. И за који га узрок закла? Јер дела његова беху зла, а брата му праведна.

¹³Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.

¹³Не чудите се, браћо моја, ако свет мрзи на вас.

¹⁴Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

¹⁴Ми знамо да пређосмо из смрти у живот, јер љубимо браћу; јер ко не љуби брата остаје у смрти.

¹⁵Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

¹⁵Сваки који мрзи на брата свог крвник је људски; и знате да ниједан крвник људски нема у себи вечни живот.

¹⁶От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,

¹⁶По том познасмо љубав што Он за нас душу своју положи: ми смо дужни полагати душе за браћу.

¹⁷Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?

¹⁷Који дакле има богатство овог света, и види брата свог у невољи и затвори срце своје од њега, како љубав Божија стоји у њему?

¹⁸Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

¹⁸Дечице моја! Да се не љубимо речју ни језиком, него делом и истином.

¹⁹От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

¹⁹И по том дознајемо да смо од истине, и пред Њим тешимо срца своја.

²⁰относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

²⁰Јер ако нам зазире срце наше, Бог је већи од срца нашег и зна све.

²¹Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

²¹Љубазни! Ако нам срце наше не зазире, слободу имамо пред Богом;

²²и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

²²И шта год заиштемо, примићемо од Њега, јер заповести Његове држимо и чинимо шта је Њему угодно.

²³И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.

²³И ово је заповест Његова да верујемо у име Сина Његовог Исуса Христа, и да љубимо један другог као што нам је дао заповест.

²⁴И който пази неговите заповеди, пребъдва в [Бога] и [Бог] в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.

²⁴И који држи заповести Његове у Њему стоји, и Он у њему. И по том познајемо да стоји у нама, по Духу кога нам је дао.