¹А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

¹Али цар Соломун љубљаше многе жене туђинке осим кћери Фараонове, Моавке, Амонке, Едомке, Сидонке и Хетејке,

²от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

²Од ових народа за које беше рекао Господ синовима Израиљевим: Не идите к њима и они да не долазе к вама, јер ће занети срце ваше за својим боговима. За њих приону Соломун љубећи их.

³Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

³Те имаше жена царица седам стотина, и три стотина иноча; и жене његове занесоше срце његово.

⁴Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

⁴И кад остаре Соломун, жене занесоше срце његово за туђим боговима; и срце његово не би цело према Господу Богу његовом као што је било срце Давида, оца његовог.

⁵Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}, мерзостта на амонците.

⁵И Соломун хођаше за Астаротом, богињом сидонском, и за Мелхомом, гадом амонским.

⁶Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

⁶И чињаше Соломун шта беше зло пред Господом, и не хођаше сасвим за Господом као Давид, отац његов.

⁷В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

⁷Тада сагради Соломун висину Хемосу, гаду моавском, на гори према Јерусалиму, и Молоху гаду амонском.

⁸Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

⁸Тако учини свим женама туђинкама, те кађаху и приношаху жртве својим боговима.

⁹А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,

⁹А Господ се разгневи на Соломуна што се одврати срце његово од Господа Бога Израиљевог, који му се беше јавио два пута,

¹⁰и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

¹⁰И беше му заповедио да не иде за другим боговима, а он не одржа шта му Господ заповеди.

¹¹Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

¹¹И рече Господ Соломуну: Што се то нађе на теби, и ниси држао завет мој ни уредбе моје, које сам ти заповедио, зато ћу отргнути од тебе царство и даћу га слузи твом.

¹²Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

¹²Али за твог века нећу то учинити ради Давида оца твог; него ћу га отргнути из руке сина твог.

¹³Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

¹³Али нећу отргнути сво царство; једно ћу племе дати сину твом ради Давида слуге свог и ради Јерусалима, који изабрах.

¹⁴След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

¹⁴И подиже Господ противника Соломуну, Адада Идумејца, који беше од царског рода у Идумеји.

¹⁵Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

¹⁵Јер кад Давид беше у Идумеји и Јоав војвода дође да покопа побијене, поби све мушкиње у Идумеји.

¹⁶(понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

¹⁶Јер Јоав оста онде шест месеци са свим Израиљем докле не поби све мушкиње у Идумеји.

¹⁷Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

¹⁷Тада утече Адад с неколико Идумејаца, слуга оца свог, и отиде у Мисир; а Адад беше тада дете.

¹⁸Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

¹⁸И отишавши из Мадијана дођоше у Фаран; и узевши са собом људи из Фарана дођоше у Мисир к Фараону, цару мисирском, који му даде кућу и одреди му храну, и даде му и земље.

¹⁹И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

¹⁹И Адад нађе велику милост у Фараона, те га ожени сестром жене своје, сестром царице Тахпенесе.

²⁰И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

²⁰И сестра Тахпенесина роди му сина Генувата, ког отхрани Тахпенеса на двору Фараоновом, и беше Генуват на двору Фараоновом међу синовима Фараоновим.

²¹И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

²¹А кад Адад чу у Мисиру да је Давид починуо код отаца својих и да је умро Јоав војвода, рече Адад Фараону: Пусти ме да идем у своју земљу.

²²А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

²²А Фараон му рече: А шта ти је мало код мене, те хоћеш да идеш у своју земљу? А он рече: Ништа; али ме пусти.

²³Бог му подигна [и друг] противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар.

²³Подиже му Бог још једног противника, Резона сина Елијадиног, који беше побегао од господара свог Адад-Езера, цара совског.

²⁴И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази [совците;] и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.

²⁴И скупивши к себи људе поста старешина од чете кад их Давид уби; потом отишавши у Дамаск осташе онде и овладаше Дамаском.

²⁵Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които [направи] Адад, [Резон] досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

²⁵И беше противник Израиљев свега века Соломуновог, и то осим зла које чињаше Адад; и мржаше на Израиља царујући у Сирији.

²⁶Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

²⁶И Јеровоам син Наватов, Ефраћанин из Сариде, чија мати беше по имену Серуја жена удовица, слуга Соломунов, подиже се на цара.

²⁷А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

²⁷А ово би узрок зашто се подиже на цара: Соломун грађаше Милон и зазиђиваше пролом града Давида, оца свог;

²⁸тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе [там;] и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа [наложена] върху Иосифовия дом.

²⁸А Јеровоам беше крепак и храбар; зато видећи Соломун младића да настаје за послом постави га над свим поданицима дома Јосифовог.

²⁹А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

²⁹Па у то време кад Јеровоам отиде из Јерусалима, нађе га на путу Ахија Силомљанин, пророк имајући на себи нову хаљину, и беху њих двојица сами у пољу.

³⁰И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

³⁰И Ахија узе нову хаљину која беше на њему, и раздре је на дванаест комада.

³¹И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

³¹И рече Јеровоаму: Узми десет комада; јер овако вели Господ Бог Израиљев: Ево истргнућу царство из руке Соломунове, и даћу теби десет племена.

³²(ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

³²Само ће једно племе остати њему ради слуге мог Давида и ради града Јерусалима, који изабрах између свих племена Израиљевих.

³³защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и [да пазят] повеленията Ми, и съдбите Ми, както [правеше] баща му Давид.

³³Јер оставише мене и поклонише се Астароти, богињи сидонској и Хемосу богу моавском и Мелхому богу синова Амонових, и не ходише путевима мојим чинећи што је право преда мном, уредбе моје и законе моје, као Давид отац његов.

³⁴Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

³⁴Али нећу узети царство из руку његових, него ћу га оставити нека влада докле је год жив Давида ради слуге свог, ког изабрах, који је држао заповести моје и уредбе моје.

³⁵Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, [сиреч], десет племена;

³⁵Него ћу узети царство из руку сина његовог, и даћу теби од њега десет племена.

³⁶А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

³⁶А сину ћу његовом дати једно племе да буде видело Давиду слузи мом вазда преда мном у граду Јерусалиму, који изабрах да у њему наместим име своје.

³⁷А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

³⁷Тебе ћу, дакле, узети да царујеш над свим шта ти душа жели, и бићеш цар над Израиљем.

³⁸И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш [всичко], което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

³⁸И ако узаслушаш све што ти заповедим, и узидеш мојим путевима и ушчиниш што је право преда мном, држећи уредбе моје и заповести моје, као што је чинио Давид слуга мој, бићу с тобом и сазидаћу ти тврд дом, као што сам сазидао Давиду, и даћу ти Израиља.

³⁹И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

³⁹И мучићу семе Давидово зато, али не свагда.

⁴⁰Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

⁴⁰Зато тражаше Соломун да убије Јеровоама; али се Јеровоам подиже и побеже у Мисир к Сисаку, цару мисирском, и би у Мисиру докле не умре Соломун.

⁴¹А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

⁴¹А остала дела Соломунова и шта је год чинио, и мудрост његова, није ли то записано у књизи дела Соломунових?

⁴²А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

⁴²А царова Соломун у Јерусалиму над свим Израиљем четрдесет година.

⁴³Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

⁴³И почину Соломун код отаца својих, и би погребен у граду Давида, оца свог; а Ровоам, син његов, зацари се на његово место.