¹И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува [като служител на] Господното име, дойде да го опита с мъчни [за нея въпроси].

¹А царица савска чу глас о Соломуну и о имену Господњем, и дође да га искуша загонеткама.

²Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

²И дође у Јерусалим са силном пратњом, с камилама које ношаху мириса и злата врло много и драгог камења; и дошавши к Соломуну говори с њим о свему што јој беше у срцу.

³И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не [можа] да й обясни.

³И Соломун јој одговори на све речи њене; не беше од цара сакривено ништа да јој не би одговорио.

⁴А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил,

⁴А кад царица савска виде сву мудрост Соломунову и дом који беше сазидао,

⁵ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

⁵И јела на столу његовом и станове слуга његових и дворбу дворана његових и одело њихово, и пехарнике његове и жртве његове паљенице које приношаше у дому Господњем, она дође изван себе;

⁶И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

⁶Па рече цару: Истина је шта сам чула у својој земљи о стварима твојим и о мудрости твојој.

⁷Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

⁷Али не хтех веровати шта се говораше докле не дође и видим својим очима; а гле, ни пола ми није казано; твоја мудрост и доброта надвишује глас који сам слушала.

⁸Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

⁸Благо људима твојим, благо слугама твојим, који једнако стоје пред тобом и слушају мудрост твоју.

⁹Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

⁹Да је благословен Господ Бог твој коме си омилео, те те посади на престо Израиљев; јер Господ љуби Израиља увек, и постави те царем да судиш и делиш правицу.

¹⁰И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

¹⁰Потом даде цару сто и двадесет таланата злата и врло много мириса и драгог камења: никада више не дође толико таквих мириса колико даде царица савска цару Соломуну.

¹¹Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

¹¹И лађе Хирамове, које доношаху злато из Офира, донесоше из Офира врло много дрвета алмугима и драгог камења.

¹²А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес.

¹²И начини цар од тог дрвета алмугима заграду у дому Господњем и у дому царском и харфе и псалтире за певаче; никада се више није довезло таквог дрвета алмугима нити се видело до данашњег дана.

¹³И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

¹³А цар Соломун даде царици савској шта год зажеле и заиска осим оног шта јој даде сам по могућству цара Соломуна. По том она отиде и врати се у земљу своју са слугама својим.

¹⁴А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

¹⁴А злата што дохођаше Соломуну сваке године, беше шест стотина и шездесет и шест таланата,

¹⁵освен онова, което [се внасяше] от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

¹⁵Осим оног што дохођаше од трговаца и оних који продаваху мирисе и од свих царева арапских и управитеља земаљских.

¹⁶И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин [сикли] злато се иждиви за всеки щит;

¹⁶И цар Соломун начини двеста штитова од кованог злата, шест стотина сикала злата дајући на један штит:

¹⁷и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

¹⁷И три стотине малих штитова од кованог злата, по три мине злата дајући на сваки штитић; и остави их цар у дому од шуме ливанске.

¹⁸Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

¹⁸И начини цар велик престо од слонове кости, и обложи га чистим златом.

¹⁹Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

¹⁹Шест басамака беше у престола, и врх округао беше озад на престолу и ручице беху с обе стране седишта, и два лава стајаху покрај тих ручица.

²⁰А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

²⁰И дванаест лавова стајаху на шест басамака отуд и одовуд. Не би такав начињен ни у коме царству.

²¹И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; [среброто] се считаше за нищо в Соломоновото време.

²¹И сви судови из којих пијаше цар Соломун беху златни, и сви судови у дому од шуме ливанске беху од чистог злата; од сребра не беше ништа; сребро беше ништа за времена Соломуновог.

²²Защото царят имаше на морето кораби, [като] тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²²Јер цар имаше лађе тарсиске на мору с лађама Хирамовим: један пут у три године враћаху се лађе тарсиске доносећи злато и сребро, слонове кости, мајмуне и пауне.

²³Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

²³Тако цар Соломун беше већи од свих царева земаљских богатством и мудрошћу.

²⁴И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

²⁴И из целе земље тражаху да виде Соломуна, да чују мудрост његову, коју му даде Господ у срце.

²⁵И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

²⁵И доношаху му сви даре, судове сребрне и судове златне, и хаљине и оружје и мирисе и коње и мазге, сваке године.

²⁶Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

²⁶Тако накупи Соломун кола и коњика, и имаше хиљаду и четири стотине кола и дванаест хиљада коњика, које разреди по градовима, где му беху кола, и код себе у Јерусалиму.

²⁷И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

²⁷И учини цар, те у Јерусалиму беше сребра као камења, и кедрових дрва као дивљих смокава које расту по пољу, тако много.

²⁸И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с [определена] цена.

²⁸И довођаху Соломуну коње из Мисира и свакојаки трг, јер трговци цареви узимаху трг различан за цену.

²⁹А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше [в Ерусалим] за шестстотин сребърни [сикли] и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия [търговци].

²⁹И долажаху кола из Мисира по шест стотина сикала сребра, а коњ по сто и педесет. И тако сви цареви хетејски и цареви сирски добијаху коње преко њих.