¹Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и [беше извършил] всичко, което желаеше Соломон да направи,

¹А кад Соломун сврши дом Господњи и дом царски и све што жељаше Соломун и рад беше начинити,

²яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

²Јави се Господ Соломуну други пут, као што му се беше јавио у Гаваону;

³Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

³И рече му Господ: Услишио сам молбу твоју и молитву твоју, којом си ми се молио; осветио сам тај дом који си сазидао да ту наместим име своје до века; и очи ће моје и срце моје бити онде вазда.

⁴А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

⁴А ти ако узидеш преда мном као је ишао Давид отац твој с целим и правим срцем творећи све што сам ти заповедио и држећи уредбе моје и законе моје,

⁵тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж [седящ] на Израилевия престол.

⁵Утврдићу престо царства твог над Израиљем вавек, као што сам казао Давиду оцу твом говорећи: Неће ти нестати човека на престолу Израиљевом.

⁶Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

⁶Али ако се ви и синови ваши одвратите од мене и не уздржите заповести моје и уредбе моје које сам вам дао, и отидете и станете служити другим боговима и клањати им се,

⁷тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

⁷Тада ћу истребити Израиља са земље, коју сам вам дао, и овај дом, који сам посветио имену свом, одбацићу од себе, и Израиљ ће постати прича и подсмех међу свим народима;

⁸А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

⁸А дом овај колико је славан, ко год прође мимо њ, зачудиће се и запиштаће, и рећи ће: Зашто учини Господ ово од ове земље и од овог дома?

⁹И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

⁹И одговараће се: Јер одусташе Господа Бога свог, који изведе оце њихове из земље мисирске, и узеше друге богове, и клањаше им се и служише им; зато пусти на њих Господ све ово зло.

¹⁰А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

¹⁰А кад прође двадесет година, у које сазида Соломун ова два дома, дом Господњи и дом царски,

¹¹и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

¹¹А Хирам, цар тирски даде Соломуну дрва кедрових и дрва јелових и злата колико му год воља беше, тада цар Соломун даде Хираму двадесет градова у земљи галилејској.

¹²А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

¹²И дође Хирам из Тира да види градове које му даде Соломун, али не бише му по вољи.

¹³И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул {Т.е., Нищожна.} [както се нарича] и до днес.

¹³Па рече: Какви су то градови што си ми их дао, брате? И назва их земља Кавул; и оста им то име до данас.

¹⁴И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

¹⁴А Хирам беше послао цару сто и двадесет таланата злата.

¹⁵И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

¹⁵И тако цар Соломун одреди људе, те сазида дом Господњи и дом свој и Милон, и зидове око Јерусалима, и Асор и Мегидон и Гезер.

¹⁶(Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

¹⁶Јер Фараон, цар мисирски, изиђе и узе Гезер, и спали га огњем и поби Хананеје који живљаху у граду, и даде га у прћију кћери својој, жени Соломуновој.

¹⁷А Соломон съгради, [освен] Гезер, и долния Ветерон,

¹⁷А Соломун сазида Гезер и Вет-Орон доњи.

¹⁸Ваалат, Тамар в пустата [част на Юдовата] земя,

¹⁸И Валат и Тадмор у пустињи у земљи,

¹⁹всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

¹⁹И све градове у којима Соломун имаше житнице, и градове у којима му беху кола, и градове у којима му беху коњици, и шта год Соломуну би воља зидати у Јерусалиму и на Ливану и у свој земљи царства свог.

²⁰А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

²⁰И сав народ који беше остао од Амореја, Хетеја, Ферезеја, Јевеја и Јевусеја, који не беху од синова Израиљевих,

²¹от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, [каквито са] и до днес.

²¹Синове њихове, који беху остали иза њих у земљи којих не могаше синови Израиљеви истребити, њих Соломун нагна да плаћају данак и робују до данашњег дана.

²²Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

²²А од синова Израиљевих не учини ни једног робом, него беху војници и слуге његове и кнезови, војводе његове, и заповедници над колима његовим и над коњицима његовим.

²³Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

²³И беше главних настојника над послом Соломуновим пет стотина и педесет, који управљаху народом који рађаше посао.

²⁴А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която [Соломон] беше построил за нея, тогава [когато] той съгради Мило.

²⁴А кћи Фараонова пресели се из града Давидовог у дом свој, који јој сазида. Тада сазида и Милон.

²⁵И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня [олтар], който бе пред Господа, [след] като свърши дома.

²⁵И Соломун приношаше три пута на годину жртве паљенице и жртве захвалне на олтару који начини Господу, и кађаше на олтару који беше пред Господом, кад сврши дом.

²⁶Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

²⁶И лађе начини цар Соломун у Есион-Гаверу, који је код Елота на брегу црвеног мора у земљи едомској.

²⁷А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, [да бъдат] със Соломоновите слуги.

²⁷И посла Хирам на тим лађама слуге своје, лађаре веште мору, са слугама Соломуновим;

²⁸Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

²⁸И дођоше у Офир, и узеше оданде злата четири стотине и двадесет таланата, и донесоше цару Соломуну.