¹А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: [В името на] живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, [заявявам ти че] през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

¹Тада рече Ахаву Илија Тесвићанин, један од насељеника галадских: Тако да је жив Господ Бог Израиљев, пред којим стојим, ових година неће бити росе ни дажда докле ја не кажем.

²И Господното слово дойде към него и рече:

²Потом дође њему реч Господња говорећи:

³Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

³Иди одавде, и обрати се на исток, и сакриј се код потока Хората према Јордану.

⁴Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

⁴И из оног потока пиј, а гавранима сам заповедио да те хране онде.

⁵И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

⁵И он отиде и учини по речи Господњој, и отишавши стани се код потока Хората, који је према Јордану.

⁶И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

⁶И онде му гаврани доношаху хлеба и меса јутром и вечером, а из потока пијаше.

⁷А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

⁷Али после годину дана пресахну поток, јер не беше дажда у земљи.

⁸Тогава Господното слово дойде към него и рече:

⁸Тада дође њему реч Господња говорећи:

⁹Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

⁹Устани, иди у Сарепту сидонску, и седи онде; ево заповедио сам онде жени удовици да те храни.

¹⁰И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

¹⁰И уставши отиде у Сарепту; и кад дође на врата градска, гле, жена удовица купљаше онде дрва; и он је дозва и рече јој: Донеси ми мало воде у суду да се напијем.

¹¹И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

¹¹И она пође да донесе; а он је викну и рече: Донеси ми и хлеба мало.

¹²А тя рече: [Заклевам се в] живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

¹²А она рече: Тако да је жив Господ Бог твој, немам печеног хлеба до грст брашна у здели и мало уља у крчагу; и ето купим дрваца да отидем и зготовим себи и сину свом, да поједемо, па онда да умремо.

¹³А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

¹³А Илија рече јој: Не бој се, иди, зготови како си рекла; али умеси прво мени један колачић од тога, и донеси ми, па после готови себи и сину свом.

¹⁴защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

¹⁴Јер овако вели Господ Бог Израиљев: Брашно се из зделе неће потрошити нити ће уља у крчагу нестати докле не пусти Господ дажда на земљу.

¹⁵И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха [много] дни.

¹⁵И она отиде и учини како рече Илија; и једе и она и он и дом њен годину дана;

¹⁶Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

¹⁶Брашно се из зделе не потроши нити уља у крчагу неста по речи Господњој, коју рече преко Илије.

¹⁷А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

¹⁷А после тога разболе се син жени домаћици, и болест његова би врло тешка, тако да издахну.

¹⁸Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

¹⁸И она рече Илији: Шта је теби до мене, човече Божји? Јеси ли дошао к мени да споменеш безакоње моје и да ми умориш сина?

¹⁹А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

¹⁹А он јој рече: Дај ми сина свог. И узевши га из наручја њеног однесе га у горњу клет, где он сеђаше, и положи га на постељу своју.

²⁰И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

²⁰Тада завапи ка Господу и рече: Господе Боже мој, зар си и ову удовицу код које сам гост тако уцвелио уморивши јој сина?

²¹Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

²¹И пруживши се над дететом три пута завапи ка Господу говорећи: Господе Боже мој, нека се поврати у дете душа његова.

²²И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

²²И Господ услиши глас Илијин, те се поврати у дете душа његова, и оживе.

²³Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

²³А Илија узевши дете снесе га из горње клети у кућу, и даде га матери његовој, и рече Илија: Види, жив је твој син.

²⁴И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

²⁴А жена рече Илији: Сада знам да си човек Божји и да је реч Господња у твојим устима истина.