¹А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

¹После много времена, треће године, дође реч Господња Илији говорећи: Иди, покажи се Ахаву, и пустићу дажд на земљу.

²Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

²И отиде Илија да се покаже Ахаву, и беше велика глад у Самарији.

³А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

³И Ахав дозва Авдију, који беше управитељ двора његовог; а Авдија се бојаше Господа веома.

⁴защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

⁴Јер кад Језавеља убијаше пророке Господње, узе Авдија сто пророка, и сакри их, по педесет у једну пећину, и храни их хлебом и водом.

⁵И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята [и иди] към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

⁵И рече Ахав Авдији: Пођи по земљи на изворе и на потоке, еда бисмо нашли траве да сачувамо у животу коње и мазге, да нам не изгине стока.

⁶И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

⁶И поделише међу се земљу куда ће ићи; Ахав отиде једним путем сам, а Авдија отиде другим путем сам.

⁷И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

⁷А кад Авдија беше на путу, гле, срете га Илија; и он га позна, и паде ничице, и рече: Јеси ли ти, господару мој Илија?

⁸А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

⁸А он му рече: Ја сам; иди, кажи господару свом: Ево Илије.

⁹А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

⁹А он рече: Шта сам згрешио, да слугу свог предаш у руке Ахаву да ме погуби?

¹⁰[Заклевам ти се в] живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го [тук], той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

¹⁰Тако да је жив Господ Бог твој, нема народа ни царства куда није слао господар мој да те траже; и рекоше: Нема га. А он закле царства и народе да те не могу да нађу.

¹¹А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

¹¹А ти сада кажеш: Иди, кажи господару свом: Ево Илије.

¹²А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, [че си тук], и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

¹²А кад ја отидем од тебе, дух ће те Господњи однети, а ја нећу знати куда; па да отидем и прокажем Ахаву, а он да те не нађе, убиће ме; а слуга се твој боји Господа од младости своје.

¹³Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

¹³Није ли казано господару мом шта сам учинио кад Језавеља убијаше пророке Господње? Како сакрих стотину пророка Господњих, по педесет у једну пећину, и храних их хлебом и водом.

¹⁴А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

¹⁴А ти сада кажеш: Иди, кажи господару свом: Ево Илије. Убиће ме.

¹⁵Но Илия рече: [Заклевам ти се в] живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

¹⁵А Илија рече: Тако да је жив Господ над војскама, пред којим стојим, данас ћу му се показати.

¹⁶И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

¹⁶Тада отиде Авдија пред Ахава, и каза му; и Ахав отиде пред Илију.

¹⁷А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

¹⁷А кад виде Ахав Илију, рече му Ахав: Јеси ли ти онај што несрећу доносиш на Израиља?

¹⁸А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

¹⁸А он рече: Не доносим ја несрећу на Израиља, него ти и дом оца твог оставивши заповести Господње и приставши за Валима.

¹⁹Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

¹⁹Него сада пошаљи и сабери к мени свега Израиља на гору кармилску, и четири стотине и педесет пророка Валових и четири стотине пророка из луга, који једу за столом Језавељиним.

²⁰И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

²⁰И посла Ахав к свим синовима Израиљевим, и сабра оне пророке на гору кармилску.

²¹Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

²¹Тада приступи Илија ка свему народу и рече: Докле ћете храмати на обе стране? Ако је Господ Бог, идите за Њим; ако ли је Вал, идите за њим. Али народ не одговори му ни речи.

²²Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

²²А Илија рече народу: Ја сам сам остао пророк Господњи; а пророка Валових има четири стотине и педесет.

²³Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

²³Дајте нам два јунца, и нека они изаберу себи једног, и нека га исеку на комаде и метну на дрва, али огањ да не подмећу; а ја ћу приготовити другог јунца, и метнућу га на дрва, али огањ нећу подметати.

²⁴Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

²⁴Тада призовите име својих богова, а ја ћу призвати име Господње, па који се Бог одазове огњем онај нека је Бог. И сав народ одговори и рече: Добро рече.

²⁵И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

²⁵Потом рече Илија пророцима Валовим: Изаберите себи једног јунца и приготовите га прво, јер је вас више; и призовите име богова својих, али огња не подмећите.

²⁶И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

²⁶И узеше јунца, ког им даде, и приготовише, и стадоше призивати име Валово од јутра до подне говорећи: Вале, услиши нас! Али никаквог гласа ни кога да одговори. И скакаху око олтара, који начинише.

²⁷А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

²⁷А кад би у подне, стаде им се ругати Илија говорећи: Вичите већма; јер је он бог! Ваља да се нешто замислио, или је у послу, или на путу, или може бити спава, да се пробуди.

²⁸И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

²⁸А они стадоше викати гласно, и парати се ножима и шилима по свом обичају, докле их крв не обли.

²⁹И като мина пладне, те пророкуваха до часа на [вечерния] принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

²⁹А кад дође подне, стадоше пророковати докле дође време да се принесе дар, али никаквог гласа ни кога да одговори, ни кога да чује.

³⁰Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

³⁰Тада рече Илија свему народу: Приступите к мени. И приступи к њему сав народ. Тада он оправи олтар Господњи који беше разваљен.

³¹защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

³¹И узе Илија дванаест камена према броју племена синова Јакова, коме дође реч Господња говорећи: Израиљ ће ти бити име.

³²И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

³²И начини од тог камења олтар у име Господње, и око олтара ископа опкоп широк да би се могле посејати две мере жита.

³³И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

³³И намести дрва, и јунца исеченог на комаде метну на дрва.

³⁴И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

³⁴И рече: Напуните четири ведра воде, и излијте на жртву и на дрва. Па опет рече: Учините још једном. И учинише још једном. Па опет рече: Учините и трећом. И учинише трећом,

³⁵И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

³⁵Те вода потече око олтара, и напуни се опкоп воде.

³⁶А в часа на [вечерния] принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

³⁶А кад би време да се принесе жртва, приступи Илија пророк и рече: Господе Боже Аврамов, Исаков и Израиљев, нека данас познаду да си Ти Бог у Израиљу и ја да сам Твој слуга, и да сам по Твојој речи учинио све ово.

³⁷Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

³⁷Услиши ме, Господе, услиши ме, да би познао овај народ да си Ти Господе Бог, кад опет обратиш срца њихова.

³⁸Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

³⁸Тада паде огањ Господњи и спали жртву паљеницу и дрва и камен и прах, и воду у опкопу попи.

³⁹И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

³⁹А народ кад то виде сав попада ничице, и рекоше: Господ је Бог, Господ је Бог.

⁴⁰И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

⁴⁰Тада им рече Илија: Похватајте те пророке Валове да ни један не утече. И похваташе их, и Илија их одведе на поток Кисон, и покла их онде.

⁴¹Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото [се чува] глас на изобилен дъжд.

⁴¹И рече Илија Ахаву: Иди, једи и пиј, јер долази велики дажд.

⁴²И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

⁴²И отиде Ахав да једе и пије; а Илија се попе на врх Кармила, и саже се к земљи и метну лице своје међу кољена своја.

⁴³и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. [А Илия] рече: Иди пак, до седем пъти.

⁴³А момку свом рече: Иди, погледај пут мора. А он отишавши погледа, па рече: Нема ништа. И рече му: Иди опет седам пута.

⁴⁴И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава [Илия] каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни [колесницата си] та слез, за да те не спре дъждът.

⁴⁴А кад би седми пут, рече: Ено, мали облак као длан човечији диже се од мора. Тада рече: Иди, реци Ахаву: Прежи и иди, да те не ухвати дажд.

⁴⁵А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

⁴⁵У том се замрачи небо од облака и ветра, и удари велики дажд. А Ахав седавши на кола отиде у Језраел.

⁴⁶И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

⁴⁶А рука Господња дође над Илију, и он опасавши се отрча пред Ахавом докле дође у Језраел.