¹И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

¹А Ахав приповеди Језавељи све што је учинио Илија и како је све пророке исекао мачем.

²Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

²Тада Језавеља посла гласнике к Илији и поручи му: Тако да учине богови и тако да додаду, ако сутра у ово доба не учиним од тебе шта је од кога год тих.

³А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, [Илия] стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

³А он видећи то уста и отиде душе своје ради, и дође у Вирсавеју Јудину, и онде остави момка свог.

⁴А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

⁴А сам отиде у пустињу дан хода; и дошав седе под смреку, и зажеле да умре, и рече: Доста је већ, Господе, прими душу моју, јер нисам бољи од отаца својих.

⁵Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

⁵Потом леже и заспа под смреком. А гле, анђео такну га и рече му: Устани, једи.

⁶И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

⁶А он погледа, и гле, чело главе му хлеб на угљену печен и крчаг воде. И једе и напи се, па леже опет.

⁷А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

⁷А анђео Господњи дође опет другом, и такну га говорећи: Устани, једи, јер ти је пут далек.

⁸И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

⁸А он уставши једе и напи се; потом окрепивши се оним јелом иде четрдесет дана и четрдесет ноћи докле дође на гору Божју Хорив.

⁹И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?

⁹А онде уђе у једну пећину и заноћи у њој; и гле, реч Господња дође му говорећи: Шта ћеш ти ту, Илија?

¹⁰А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

¹⁰А он рече: Ревновах веома за Господа Бога над војскама; јер синови Израиљеви оставише завет Твој, Твоје олтаре развалише, и пророке Твоје побише мачем; а ја остах сам, па траже душу моју да ми је узму.

¹¹И [словото му] каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

¹¹А Он рече: Изиђи и стани на гори пред Господом. И гле, Господ пролажаше, а пред Господом велик и јак ветар, који брда разваљиваше и стене разламаше; али Господ не беше у ветру; а иза ветра дође трус; али Господ не беше у трусу;

¹²И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

¹²А иза труса дође огањ; али Господ не беше у огњу. А иза огња дође глас тих и танак.

¹³И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?

¹³А кад то чу Илија, заклони лице своје плаштом и изашав стаде на вратима од пећине. И гле, дође му глас говорећи: Шта ћеш ти ту, Илија?

¹⁴И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.

¹⁴А он рече: Ревновах веома за Господа Бога над војскама; јер синови Израиљеви оставише завет Твој, Твоје олтаре развалише, и пророке Твоје побише мачем; а ја остах сам, па траже душу моју да ми је узму.

¹⁵Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;

¹⁵Тада му рече Господ: Иди, врати се својим путем у пустињу дамаштанску, и кад дођеш помажи Азаила за цара над сиријом.

¹⁶а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.

¹⁶А Јуја, сина Нимсијиног, помажи за цара над Израиљем, а Јелисија, сина Сафатовог из Авел-Меоле помажи за пророка место себе.

¹⁷И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.

¹⁷Јер ко утече од мача Азаиловог њега ће погубити Јуј; а ко утече од мача Јујевог њега ће погубити Јелисије.

¹⁸Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.

¹⁸Али сам оставио у Израиљу седам хиљада, који ни један не савише колена пред Валом, нити га устима својим целиваше.

¹⁹И тъй, [Илия] тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки [волове] пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

¹⁹И отиде од њега и нађе Јелисија, сина Сафатовог где оре, и дванаест јармова пред њим, а сам беше код дванаестог; и идући мимо њ Илија баци на њ плашт свој.

²⁰А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. [А Илия] му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?

²⁰А он остави волове, и отрча за Илијом и рече: Да целујем оца свог и матер своју; па ћу ићи за тобом. А он му рече: Иди, врати се, јер шта сам ти учинио?

²¹И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.

²¹И он се врати од њега, и узе јарам волова и закла их, и на дрвима од плуга скува месо и даде га народу, те једоше; потом уставши отиде за Илијом и служаше му.