¹И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

¹И прођоше три године без рата између Сираца и Израиљаца.

²А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

²А треће године дође Јосафат, цар Јудин к цару Израиљевом.

³рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар?

³И рече цар Израиљев слугама својим: Не знате ли да је наш Рамот у Галаду? А ми не радимо да га узмемо из руку цара сирског.

⁴Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

⁴И рече Јосафату: Хоћеш ли ићи са мном на војску на Рамот галадски? А Јосафат рече цару Израиљевом: Ја као ти, народ мој као твој народ, коњи моји као твоји коњи.

⁵Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

⁵Још рече Јосафат цару Израиљевом: Упитај данас шта ће Господ рећи.

⁶Тогава Израилевият цар събра пророците [си], около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

⁶Тада цар Израиљев сабра око четири стотине пророка, и рече им: Хоћу ли ићи на војску на Рамот галадски или ћу се оканити? А они рекоше: Иди, јер ће га Господ дати у руке цару.

⁷Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен [тия], някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

⁷А Јосафат рече: Има ли ту још који пророк Господњи да га питамо?

⁸И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

⁸А цар Израиљев рече Јосафату: Има још један човек, преко ког бисмо могли упитати Господа; али ја мрзим на њ, јер ми не прориче добра него зло; то је Михеја, син Јемлин. А Јосафат рече: Нека цар не говори тако.

⁹Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

⁹Тада цар Израиљев дозва једног дворанина, и рече му: Брже доведи Михеју, сина Јемлиног.

¹⁰А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

¹⁰А цар Израиљев и Јосафат цар Јудин сеђаху сваки на свом престолу обучени у царске хаљине на пољани код врата самаријских, и сви пророци пророковаху пред њима.

¹¹А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

¹¹И Седекија, син Хананин, начини себи гвоздене рогове, и рече: Овако вели Господ: Овим ћеш побости Сирце докле их не истребиш.

¹²Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹²Тако и сви пророци пророковаху говорећи: Иди на Рамот галадски, и бићеш срећан, јер ће га Господ дати цару у руке.

¹³А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

¹³А посланик који отиде да дозове Михеју рече му говорећи: Ево, пророци проричу сви једним гласом добро цару; нека и твоја реч буде као реч њихова, говори добро.

¹⁴А Михей рече: [В името на] живия Господ[ заявявам, че] каквото ми рече Господ, това ще говоря.

¹⁴А Михеја рече: Тако да је жив Господ, говорићу оно што ми Господ каже.

¹⁵И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹⁵И кад дође к цару, рече му цар: Михеја! Хоћемо ли ићи на војску на Рамот галадски или ћемо се оканити? А он му рече: Иди, бићеш срећан, јер ће га Господ дати цару у руке.

¹⁶А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

¹⁶А цар му рече: Колико ћу те пута заклињати да ми не говориш него истину у име Господње?

¹⁷А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁷Тада рече: Видех сав народ Израиљев разасут по планинама као овце које немају пастира; јер рече Господ: Ови немају господара; нека се врате свак својој кући с миром.

¹⁸Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

¹⁸Тада рече цар Израиљев Јосафату: Нисам ли ти рекао да ми неће пророковати добра него зло?

¹⁹[А Михей] рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

¹⁹А Михеја му рече: Зато чуј реч Господњу; видех Господа где седи на престолу свом, а сва војска небеска стајаше му с десне и с леве стране.

²⁰И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

²⁰И рече Господ: Ко ће преварити Ахава да отиде и падне код Рамота галадског? И један рече ово а други оно.

²¹Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

²¹Тада изиђе један дух и ставши пред Господа рече: Ја ћу га преварити. А Господ му рече: Како?

²²И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И [Господ] рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

²²Одговори: Изаћи ћу и бићу лажљив дух у устима свих пророка његових. А Господ му рече: Преварићеш га и надвладаћеш; иди и учини тако.

²³Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.

²³Зато сада ето, Господ је метнуо лажљив дух у уста свим твојим пророцима, а Господ је изрекао зло по те.

²⁴Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

²⁴Тада приступи Седекија, син Хананин, и удари Михеју по образу говорећи: Куда је отишао дух Господњи од мене да говори с тобом?

²⁵А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

²⁵А Михеја му рече: Ето, видећеш у онај дан кад отидеш у најтајнију клет да се сакријеш.

²⁶Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

²⁶Тада цар Израиљев рече: Ухвати Михеју и одведи га к Амону заповеднику градском и к Јоасу, сину царевом;

²⁷И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир.

²⁷И реци им: Овако вели цар: Метните овог у тамницу, и дајите им по мало хлеба и по мало воде докле се не вратим у миру.

²⁸И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

²⁸А Михеја рече: Ако се вратиш у миру, није Господ говорио преко мене. Још рече: Чујте, сви народи!

²⁹И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

²⁹И отиде цар Израиљев с Јосафатом царем Јудиним на Рамот галадски.

³⁰И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

³⁰И рече цар Израиљев Јосафату: Ја ћу се преобући кад пођем у бој; а ти обуци своје одело. И преобуче се цар Израиљев и отиде у бој.

³¹А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

³¹А цар сирски заповеди војводама, којих беше тридесет и двојица над колима његовим, и рече: Не ударајте ни на малог ни на великог, него на самог цара Израиљевог.

³²А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

³²И кад војводе од кола видеше Јосафата, рекоше: Зацело је цар Израиљев. И окренуше се на њ да ударе; али Јосафат повика.

³³И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

³³А војводе од кола видеше да није цар Израиљев, те одступише од њега.

³⁴А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

³⁴А један застрели из лука нагоном, и устрели цара Израиљевог где спуча оклоп. А он рече свом возачу: Савиј руком својом и извези ме из боја, јер сам рањен.

³⁵И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

³⁵И бој би жесток оног дана; а цар заоста на колима својим према Сирцима, па умре увече, и крв из ране течаше у кола.

³⁶И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки [да иде] в града си и всеки на мястото си!

³⁶И прође гласник по војсци о заходу сунчаном говорећи: Свак у свој град, и свак у своју земљу.

³⁷Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.

³⁷Тако умре цар, и однесоше га у Самарију; и погребоше цара у Самарији.

³⁸И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

³⁸А кад праху кола на језеру самаријском, лизаше пси крв његову, тако и кад праху оружје његово, по речи коју рече Господ.

³⁹А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

³⁹А остала дела Ахавова и све што је учинио, и за кућу од слонове кости коју је саградио, и за све градове што је саградио, није ли то записано у дневнику царева Израиљевих?

⁴⁰Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

⁴⁰Тако почину Ахав код отаца својих, и на његово се место зацари Охозија, син његов.

⁴¹А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

⁴¹А Јосафат, син Асин зацари се над Јудом четврте године царовања Ахавовог над Израиљем;

⁴²Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

⁴²И имаше Јосафат тридесет и пет година кад поче царовати, и царова двадесет и пет година у Јерусалиму. А матери му беше име Азува, кћи Силејева.

⁴³Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

⁴³И хођаше путем Асе, оца свог сасвим, и не одступи од њега чинећи све што је право пред Господом. [22:44] Али висина не оборише; народ још приношаше жртве и кађаше на висинама.

⁴⁴И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

⁴⁴[22:45] И учини мир Јосафат с царем Израиљевим.

⁴⁵А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

⁴⁵[22:46] А остала дела Јосафатова и јунаштва што учини и како војева, није ли то записано у дневнику царева Јудиних?

⁴⁶Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

⁴⁶[22:47] Он истреби из земље своје остатак аџувана, који беху остали за живота Асе, оца његовог.

⁴⁷В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

⁴⁷[22:48] У то време не беше цара у Идумеји, него беше намесник царев.

⁴⁸Иосафат построи кораби[ като] тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер.

⁴⁸[22:49] И Јосафат начини лађе тарсиске да иду у Офир по злато; али не отидоше; јер се лађе разбише у Есион-Гаверу.

⁴⁹Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

⁴⁹[22:50] Тада рече Охозија, син Ахавов Јосафату: Нека иду моје слуге с твојим слугама на лађама. Али Јосафат не хте.

⁵⁰И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

⁵⁰[22:51] И почину Јосафат код отаца својих, и погребоше га код отаца његових у граду Давида, оца његовог; а на његово се место зацари Јорам, син његов.

⁵¹Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

⁵¹[22:52] Охозија, син Ахавов зацари се над Израиљем у Самарији седамнаесте године царовања Јосафатовог над Јудом; и царова над Израиљем две године.

⁵²Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

⁵²[22:53] И чињаше што је зло пред Господом, и хођаше путем оца свог и путем матере своје и путем Јеровоама, сина Наватовог, који наведе на грех Израиља.

⁵³защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

⁵³[22:54] И служаше Валу и клањаше му се, и гневљаше Господа Бога Израиљевог сасвим како је чинио отац његов.