¹След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля.

¹А по смрти Ахавовој одметнуше се Моавци од Израиља.

²И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.

²А Охозија паде кроз решетку из горње собе своје у Самарији, и разболе се; па посла посланике и рече им: Идите, питајте Велзевула бога акаронског хоћу ли оздравити од ове болести.

³Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?

³Али анђео Господњи рече Илији Тесвићанину: Устани, изађи на сусрет посланицима цара самаријског и реци им: Еда ли нема Бога у Израиљу, те идете да питате Велзевула бога у Акарону?

⁴Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.

⁴А зато овако вели Господ: Нећеш се дигнути са постеље на коју си легао, него ћеш умрети. Потом отиде Илија.

⁵А като се върнаха пратениците при [Охозия], той им рече: Защо се върнахте?

⁵А слуге се вратише к Охозији, и он им рече: Што сте се вратили?

⁶Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

⁶А они му рекоше: Срете нас један човек, и рече нам: Идите, вратите се к цару који вас је послао, и реците му: Овако вели Господ: Еда ли нема Бога у Израиљу, те шаљеш да питаш Велзевула бога у Акарону? Зато нећеш се дигнути с постеље на коју си легао, него ћеш умрети.

⁷И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?

⁷А он им рече: Какав беше на очи тај човек који вас срете и то вам рече?

⁸И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.

⁸А они му одговорише: Беше сав космат и опасан кожним појасом. А он рече: То је Илија Тесвићанин.

⁹Тогава [царят] прати при него един петдесетник с петдесетте му [войници]. И той се възкачи при него; и, ето, [Илия] седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.

⁹Тада посла к њему педесетника с његовом педесеторицом; и он отиде к њему; и гле, он сеђаше наврх горе: и педесетник му рече: Човече Божји, цар је заповедио, сиђи.

¹⁰А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти [войници]. И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му [войници].

¹⁰А Илија одговарајући рече педесетнику: Ако сам човек Божји, нека сиђе огањ с неба и прождре тебе и твоју педесеторицу. И сиђе огањ с неба и прождре њега и његову педесеторицу.

¹¹Пак [царят] прати при него друг петдесетник с петдесетте му [войници]. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

¹¹Опет посла к њему другог педесетника с његовом педесеторицом, који проговори и рече му: Човече Божји, цар је тако заповедио, сиђи брже.

¹²А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте [войници]. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му [войници].

¹²А Илија одговори и рече им: Ако сам човек Божји, нека сиђе огањ с неба и прождре тебе и твоју педесеторицу. И сиђе огањ Божји с неба и прождре њега и његову педесеторицу.

¹³Пак прати [царят] трети петдесетник с петдесетте му [войници]. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.

¹³Тада опет посла трећег педесетника с његовом педесеторицом. А овај трећи педесетник кад дође, клече на колена своја пред Илијом, и молећи га рече му: Човече Божји, да ти је драга душа моја и душа ове педесеторице, слуга твојих.

¹⁴Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им [войници;] а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

¹⁴Ето, сишао је огањ с неба и прождрао прва два педесетника с њиховом педесеторицом; али сада да ти је драга душа моја.

¹⁵И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.

¹⁵А анђео Господњи рече Илији: Иди с њим, и не бој га се. И уста Илија и отиде с њим к цару.

¹⁶И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

¹⁶И рече му: Овако вели Господ: зато што си слао посланике да питају Велзевула бога у Акарону као да нема Бога у Израиљу да би Га питао, нећеш се дигнути с постеље на коју си легао, него ћеш умрети.

¹⁷И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже [Охозия] нямаше син.

¹⁷И умре по речи Господњој, коју рече Илија, а на његово се место зацари Јорам, друге године царовања Јорама сина Јосафатовог над Јудом, јер он нема сина.

¹⁸И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

¹⁸А остала дела Охозијина што је чинио, нису ли записана у дневнику царева Израиљевих?