¹И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

¹А кад Господ хтеде узети Илију у вихору на небу, пођоше Илија и Јелисије из Галгала.

²И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: [Заклевам се] в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

²И рече Илија Јелисију: Остани ти овде, јер мене Господ шаље до Ветиља. Али Јелисије рече: Тако жив био Господ и тако жива била душа твоја, нећу те оставити. И дођоше у Ветиљ.

³И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; [и така из цялата глава.]}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, [който е бил] над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.

³Тада дођоше к Јелисију синови пророчки који беху у Ветиљу и рекоше му: Знаш ли да ће данас Господ узети господара твог од тебе? А он рече: Знам, ћутите.

⁴Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: [Заклевам се в] живота на Господа и [в] живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

⁴Опет му рече Илија: Јелисије, остани ти ту, јер ме Господ шаље у Јерихон. А он рече: Тако жив био Господ и тако жива била душа твоја, нећу те оставити. Тако дођоше у Јерихон.

⁵И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, [който е бил] над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

⁵А синови пророчки који беху у Јерихону приступише к Јелисију, и рекоше му: Знаш ли да ће данас узети Господ од тебе господара твог? А он рече: Знам, ћутите.

⁶Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: [Заклевам се в] живота на Господа и [в] живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

⁶Опет му рече Илија: Остани ти ту, јер ме Господ шаље на Јордан. А он рече: Тако жив био Господ и тако била жива твоја душа, нећу те оставити. Тако отидоше обојица.

⁷И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

⁷И педесет људи између синова пророчких отидоше и стадоше према њима из далека, а они обојица уставише се код Јордана.

⁸И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

⁸И узе Илија плашт свој, и савивши га удари њим по води, а она се раступи тамо и амо, те пређоше обојица сувим.

⁹И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

⁹А кад пређоше, рече Илија Јелисију: Ишти шта хоћеш да ти учиним, докле се нисам узео од тебе. А Јелисије рече: Да буду два дела духа твог у мене.

¹⁰А той рече: Мъчно нещо поиска ти; [но], ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

¹⁰А он му рече: Заискао си тешку ствар; али ако ме видиш кад се узмем од тебе, биће ти тако; ако ли не видиш, неће бити.

¹¹И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

¹¹И кад иђаху даље разговарајући се, гле, огњена кола и огњени коњи раставише их, и Илија отиде у вихору на небо.

¹²А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

¹²А Јелисије видећи то викаше: Оче мој, оче мој! Кола Израиљева и коњици његови! И не виде га више; потом узе хаљине своје и раздре их на два комада.

¹³И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

¹³И подиже плашт Илијин, који беше спао с њега, и вративши се стаде на брегу јорданском.

¹⁴И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

¹⁴И узевши плашт Илијин, који беше спао с њега, удари по води и рече: Где је Господ Бог Илијин? А кад и он удари по води, раступи се вода тамо и амо, и пређе Јелисије.

¹⁵А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

¹⁵А кад с друге стране видеше синови пророчки, који беху у Јерихону, рекоше: Почину дух Илијин на Јелисију. И сретоше га и поклонише му се до земље.

¹⁶Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

¹⁶И рекоше му: Ево има у слуга твојих педесет јунака, нека иду и траже твог господара, да га не буде узео дух Господњи и бацио га на какво брдо или у какав до. А он рече: Не шаљите.

¹⁷Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха.

¹⁷Али они наваљиваху на њ докле му се не досади, те рече: Пошаљите. И послаше педесет људи који га тражише три дана, али не нађоше.

¹⁸И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?

¹⁸И вратише се к њему, а он беше у Јерихону, па им рече: Нисам ли вам говорио да не идете?

¹⁹След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.

¹⁹Тада грађани рекоше Јелисију: Гле, добро је живети у овом граду, као што господар наш види; али је вода зла и земља неродна.

²⁰А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му.

²⁰А он им рече: Донесите ми нов котао, и метните у њ соли. И донесоше му.

²¹Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие.

²¹А он изађе на извор и баци у њ со, говорећи: Овако вели Господ: Исцелих ову воду, да не буде више од ње смрти ни неродности.

²²Така водата биде изцерена, [каквато е и] до днес, според словото, което Елисей говори.

²²И вода поста здрава до данашњег дана по речи Јелисијевој, коју изрече.

²³И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве!

²³Потом отиде оданде у Ветиљ; и кад иђаше путем, изиђоше мала деца из града и ругаху му се говорећи му: Ходи, ћело! Ходи, ћело!

²⁴А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

²⁴А Јелисије обазре се и видећи их прокле их именом Господњим. Тада изађоше две медведице из шуме, и растргоше четрдесет и двоје деце.

²⁵И от там отиде на планината Кармил, отгдето и се върна в Самария.

²⁵Оданде отиде на гору кармилску, а оданде се врати у Самарију.