¹А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

¹А Јорам, син Ахавов, зацари се над Израиљем у Самарији осамнаесте године царовања Јосафатовог над Јудом, и царова дванаест година.

²Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

²И чињаше што је зло пред Господом, али не као отац његов и као мати његова, јер обори лик Валов који беше начинио отац његов.

³Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

³Али оста у гресима Јеровоама, сина Наватовог, којима наведе на грех Израиља, и не одступи од њих.

⁴А моавският цар Миса имаше стада, и даваше [данък] на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

⁴А Миса цар моавски имаше много стоке, и даваше цару Израиљевом сто хиљада јагањаца и сто хиљада овнова под руном.

⁵Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

⁵Али кад умре Ахав, одметну се цар моавски од цара Израиљевог.

⁶Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

⁶А цар Јорам изађе у то време из Самарије и преброја свега Израиља.

⁷И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

⁷И отиде, те посла к Јосафату цару Јудином и поручи му: Цар моавски одметну се од мене; хоћеш ли ићи са мном на војску на Моавце? А он рече: Хоћу, ја као ти, мој народ као твој народ, моји коњи као твоји коњи.

⁸Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

⁸Иза тога рече: А којим ћемо путем ићи? А он рече: Преко пустиње едомске.

⁹И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

⁹И тако изађе цар Израиљев и цар Јудин и цар едомски, и идоше путем седам дана, и не беше воде војсци ни стоци, која иђаше за њима.

¹⁰Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

¹⁰И рече цар Израиљев: Јаох! Дозва Господ ова три цара да их преда у руке Моавцима.

¹¹А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

¹¹А Јосафат рече: Има ли ту који пророк Господњи да упитамо Господа преко њега? А један између слуга цара Израиљевог одговори и рече: Овде је Јелисије, син Сафатов, који је Илији поливао водом руке.

¹²И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

¹²Тада рече Јосафату: У њега је реч Господња: и отидоше к њему цар Израиљев и Јосафат и цар едомски.

¹³А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

¹³А Јелисије рече цару Израиљевом: Шта је мени до тебе? Иди ка пророцима оца свог и ка пророцима матере своје. А цар Израиљев рече му: Не, јер Господ дозва ова три цара да их преда у руке Моавцима.

¹⁴А рече Елисей: [Заклевам се в] живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

¹⁴А Јелисије рече: Тако да је жив Господ над војскама, пред којим стојим, да не гледам на Јосафата цара Јудиног, не бих марио за те нити бих те погледао.

¹⁵но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

¹⁵Него сада доведите ми гудача. И кад гудач гуђаше, дође рука Господња нада њ;

¹⁶И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

¹⁶И рече: Овако вели Господ: Начините по овој долини много јама.

¹⁷защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

¹⁷Јер овако вели Господ: Нећете осетити ветра нити ћете видети дажда, али ће се долина ова напунити воде, те ћете пити и ви и људи ваши и стока ваша.

¹⁸Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

¹⁸Па и то је мало Господу, него и Моавце ће вам предати у руке.

¹⁹и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

¹⁹И раскопаћете све тврде градове, и све изабране градове, и посећи ћете сва добра дрвета и заронити све изворе водене, и сваку њиву добру потрћете камењем.

²⁰И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

²⁰А ујутру кад се приноси дар, гле, дође вода од едомске, и напуни се земља воде.

²¹А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

²¹А сви Моавци чувши да су изишли цареви да ударе на њих, сазваше све који се почињаху пасати и старије и стадоше на међи.

²²И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

²²А ујутру кад усташе и сунце ограну над оном водом, угледаше Моавци према себи воду где се црвени као крв.

²³Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

²³И рекоше: Крв је; побили су се цареви, и један другог погубили; сада дакле на плен, Моавци!

²⁴А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

²⁴А кад дођоше до логора Израиљевог, подигоше се Израиљци и разбише Моавце, те побегоше испред њих, а они уђоше у земљу моавску бијући их.

²⁵И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

²⁵И градове њихове раскопаше, и на сваку добру њиву бацајући сваки по камен засуше је, и све изворе водене заронише, и сва добра дрвета посекоше тако да само оставише камење у Кир-аресету. И опколивши га праћари стадоше га бити.

²⁶И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

²⁶А цар моавски кад виде да ће га надвладати војска, узе са собом седам стотина људи, који махаху мачем, да продру кроз војску цара едомског, али не могоше.

²⁷Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

²⁷Тада узе сина свог првенца који хтеде бити цар на његово место, и принесе га на жртву паљеницу на зиду. Тада се подиже велики гнев на Израиља, те отидоше оданде и вратише се у своју земљу.