¹И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,

¹Одбаците дакле сваку пакост и сваку превару и лицемерје и завист и сва опадања,

²пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

²И будите жељни разумног и правог млека, као новорођена деца, да о њему узрастете за спасење;

³ако сте опитали, "че Господ е благ;"

³Јер окусисте да је благ Господ.

⁴При Когото идвайки, [като] при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

⁴А кад дођете к Њему, као камену живом, који је, истина, од људи одбачен, али од Бога изабран и прибран:

⁵и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

⁵И ви као живо камење зидајте се у кућу духовну и свештенство свето, да се приносе приноси духовни, који су Богу повољни, кроз Исуса Христа.

⁶Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".

⁶Јер у писму стоји написано: Ево мећем у Сиону камен крајеугалан избрани, и скупоцени; и ко Њега верује неће се постидети.

⁷За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

⁷Вама, дакле, који верујете част је; а онима који се противе камен који одбацише зидари он поста глава од угла, и камен спотицања и стена саблазни:

⁸и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.

⁸На који се и спотичу који се противе речи, на шта су и одређени.

⁹Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

⁹А ви сте избрани род, царско свештенство, свети народ, народ добитка, да објавите добродетељи Оног који вас дозва из таме к чудном виделу свом;

¹⁰[вие], които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

¹⁰Који некад не бејасте народ, а сад сте народ Божји; који не бејасте помиловани, а сад сте помиловани.

¹¹Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци [на света], да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;

¹¹Љубазни! Молим вас, као дошљаке и госте, да се чувате од телесних жеља, које војују на душу.

¹²да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще [ги] посети, понеже виждат добрите ви дела.

¹²А владајте се добро међу незнабошцима, да би за оно за шта вас опадају као злочинце, видевши ваша добра дела, хвалили Бога у дан похођења.

¹³Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен [владетел],

¹³Будите дакле покорни свакој власти човечијој, Господа ради: ако цару, као господару;

¹⁴било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

¹⁴Ако ли кнезовима, као његовим посланицима за освету злочинцима, а за хвалу добротворима.

¹⁵Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

¹⁵Јер је тако воља Божија да добрим делима задржавате незнање безумних људи.

¹⁶като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

¹⁶Као слободни, а не као да бисте имали слободу за покривач пакости, него као слуге Божије.

¹⁷Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

¹⁷Поштујте сваког: браћу љубите, Бога се бојте, цара поштујте.

¹⁸Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

¹⁸Слуге! Будите покорни са сваким страхом господарима не само добрима и кроткима него и злима.

¹⁹защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

¹⁹Јер је ово угодно пред Богом ако Бога ради поднесе ко жалости, страдајући на правди.

²⁰Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

²⁰Јер каква је хвала ако за кривицу муке трпите? Него ако добро чинећи муке трпите, ово је угодно пред Богом.

²¹Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

²¹Јер сте на то и позвани, јер и Христос пострада за нас, и нама остави углед да идемо Његовим трагом:

²²Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

²²Који греха не учини, нити се нађе превара у устима Његовим;

²³Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше [делото Си] на Този, Който съди справедливо;

²³Који не псова кад Га псоваше; не прети кад страда; него се ослањаше на Оног који право суди;

²⁴Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

²⁴Који грехе наше сам изнесе на телу свом на дрво, да за грехе умремо, и за правду живимо; ког се раном исцелисте.

²⁵Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.

²⁵Јер бејасте као изгубљене овце, које немају пастира; но сад се обратисте к пастиру и владици душа својих.