¹След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.

¹Тада Филистеји скупише војску своју да војују, и скупише се у Сокоту Јудином, и стадоше у логор између Сокота и Азике на међи дамимској.

²А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.

²А Саул и Израиљци скупише се и стадоше у логор у долини Или, и уврсташе се према Филистејима.

³Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.

³И Филистеји стајаху на брду одонуда а Израиљци стајаху на брду одовуда, а међу њима беше долина.

⁴И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

⁴И изађе из логора филистејског један заточник по имену Голијат из Гата, висок шест лаката и пед.

⁵Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,

⁵И на глави му беше капа од бронзе, и оклоп плочаст на њему од бронзе; и беше оклоп тежак пет хиљада сикала.

⁶и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.

⁶И ногавице од бронзе беху му на ногама, и штит од бронзе на раменима.

⁷Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му [тежеше] шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

⁷А копљача од копља му беше као вратило, а гвожђа у копљу му беше шест стотина сикала; и који му оружје ношаше иђаше пред њим.

⁸И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.

⁸Он ставши викаше војску израиљску, и говораше им: Што сте изашли уврставши се? Нисам ли ја Филистејин а ви слуге Саулове? Изберите једног између себе, па нека изађе к мени.

⁹Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

⁹Ако ме надјача и погуби ме, ми ћемо вам бити слуге; ако ли ја њега надјачам и погубим га, онда ћете ви бити нама слуге, и служићете нам.

¹⁰Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.

¹⁰Још говораше Филистејин: Ја осрамотих данас војску израиљску: дајте ми човека да се бијемо.

¹¹А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.

¹¹А кад Саул и сав Израиљ чу шта рече Филистејин, препадоше се и уплашише се врло.

¹²А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.

¹²А беше Давид син једног Ефраћанина, из Витлејема Јудиног, коме име беше Јесеј, који имаше осам синова и беше у време Саулово стар и временит међу људима.

¹³И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.

¹³И три најстарија сина Јесејева отидоше за Саулом на војску; а имена тројици синова његових који отидоше на војску беху првенцу Елијав а другом Авинадав а трећем Сама.

¹⁴Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.

¹⁴А Давид беше најмлађи. И она три најстарија отидоше за Саулом.

¹⁵А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.

¹⁵А Давид отиде од Саула и врати се у Витлејем да пасе овце оца свог.

¹⁶И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.

¹⁶А Филистејин излажаше јутром и вечером, и стаја четрдесет дана.

¹⁷В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;

¹⁷А Јесеј рече Давиду, сину свом: Узми сада за браћу своју ефу овог прженог жита и ових десет хлебова, и однеси брже у логор браћи својој.

¹⁸а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи [ми] белег от тях.

¹⁸А ових десет младих сираца однеси хиљаднику, и види браћу своју како су, и донеси од њих знак.

¹⁹Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

¹⁹А Саул и они и сав Израиљ беху у долини Или ратујући с Филистејима.

²⁰Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

²⁰И тако Давид уста рано и остави овце на чувару; па узе и отиде како му заповеди Јесеј; и дође на место где беше логор, и војска излажаше да се врста за бој, и подизаше убојну вику.

²¹И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

²¹И стајаше војска израиљска и филистејска једна према другој.

²²А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

²²Тада остави Давид свој пртљаг код чувара који чуваше пртљаг и отрча у војску, и дође и запита браћу своју за здравље.

²³И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

²³И докле говораше с њима, гле, онај заточник по имену Голијат Филистејин из Гата, изађе из војске филистејске и говораше као пре, и Давид чу.

²⁴А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

²⁴А сви Израиљци кад видеше тог човека, узбегоше од њега, и беше их страх веома.

²⁵И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

²⁵И говораху Израиљци: Видесте ли тог човека што изађе? Јер изађе да срамоти Израиља. А ко би га погубио, цар би му дао силно благо, и кћер своју дао би му; и ослободио би дом оца његовог у Израиљу.

²⁶И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

²⁶Тада рече Давид људима који стајаху око њега говорећи: Шта ће се учинити човеку који погуби тог Филистејина и скине срамоту с Израиља? Јер ко је тај Филистејин необрезани да срамоти војску Бога Живог?

²⁷И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.

²⁷А народ му одговори исте речи говорећи: То ће се учинити ономе ко га погуби.

²⁸А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

²⁸А кад чу Елијав брат његов најстарији како се разговара с тим људима, разљути се Елијав на Давида, и рече му: Што си дошао? И на коме си оставио оно мало оваца у пустињи? Знам ја обест твоју и злоћу срца твог; дошао си да видиш бој.

²⁹И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

²⁹А Давид рече: Шта сам сад учинио? Заповеђено ми је.

³⁰И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

³⁰Потом окрену се од њега к другом и запита као пре; и народ му одговори као пре.

³¹И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

³¹И кад чуше речи које говораше Давид, јавише их Саулу, а он га дозва к себи.

³²И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

³²И Давид рече Саулу: Нека се нико не плаши од оног; слуга ће твој изаћи и биће се с Филистејином.

³³Но Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

³³А Саул рече Давиду: Не можеш ти ићи на Филистејина да се бијеш с њим, јер си ти дете а он је војник од младости своје.

³⁴А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

³⁴А Давид рече Саулу: Слуга је твој пасао овце оца свог; па кад дође лав или медвед и однесе овцу из стада,

³⁵аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах [грабнатото] от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

³⁵Ја потрчах за њим, и ударих га и отех му из чељусти; и кад би скочио на ме; ухватих га за грло, те га бих и убих.

³⁶Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

³⁶И лава и медведа убијао је твој слуга, па ће и тај Филистејин необрезани проћи као они; јер осрамоти војску Бога Живог.

³⁷Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе.

³⁷Још рече Давид: Господ који ме је сачувао од лава и медведа, Он ће ме сачувати и од овог Филистејина. Тада рече Саул Давиду: Иди, и Господ нека буде с тобом.

³⁸Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

³⁸И Саул даде Давиду своје оружје, и метну му на главу капу своју од бронзе и метну оклоп на њ.

³⁹И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия [оръжия], защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

³⁹И припаса Давид мач његов преко свог одела и пође, али не беше навикао, па рече Давид Саулу: Не могу ићи с тим, јер нисам навикао. Па скиде Давид са себе.

⁴⁰И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

⁴⁰И узе штап свој у руку, и изабра на потоку пет глатких камена и метну их у торбу пастирску, коју имаше, и узе праћу своју у руку, и тако пође ка Филистејину.

⁴¹И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

⁴¹А и Филистејин иђаше све ближе к Давиду, а човек који му ношаше оружје, иђаше пред њим.

⁴²И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

⁴²А кад Филистејин погледа и виде Давида, подсмехну му се, што беше млад и смеђ и лепог лица.

⁴³И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

⁴³И рече Филистејин Давиду: Еда ли сам псето, те идеш на ме са штапом? И проклињаше Филистејин Давида боговима својим.

⁴⁴Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

⁴⁴И рече Филистејин Давиду: Ходи к мени да дам тело твоје птицама небеским и зверима земаљским.

⁴⁵А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

⁴⁵А Давид рече Филистејину: Ти идеш на ме с мачем и с копљем и са штитом; а ја идем на те у име Господа над војскама, Бога војске Израиљеве, ког си ружио.

⁴⁶Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

⁴⁶Данас ће те Господ дати мени у руке, и убићу те, и скинућу главу с тебе, и даћу данас телеса војске филистејске птицама небеским и зверима земаљским, и познаће сва земља да је Бог у Израиљу.

⁴⁷и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

⁴⁷И знаће сав овај збор да Господ не спасава мачем ни копљем, јер је рат Господњи, зато ће вас дати нама у руке.

⁴⁸И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

⁴⁸А кад се Филистејин подиже и дође ближе к Давиду, Давид брже истрча на бојиште пред Филистејина.

⁴⁹И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.

⁴⁹И Давид тури руку своју у торбу своју, и извади из ње камен, и баци га из праће, и погоди Филистејина у чело и уђе му камен у чело, те паде ничице на земљу.

⁵⁰Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

⁵⁰Тако Давид праћом и каменом надјача Филистејина, и удари Филистејина и уби га; а немаше Давид мача у руци.

⁵¹затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

⁵¹И притрчавши Давид стаде на Филистејина, и зграби мач његов и извуче га из корица и погуби га и одсече му главу. А Филистеји кад видеше где погибе јунак њихов побегоше.

⁵²Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

⁵²А Израиљци и Јудејци усташе и повикаше и потераше Филистеје до долине и до врата акаронских; и падаше побијени Филистеји по путу сарајимском до Гата и до Акарона.

⁵³А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

⁵³Потом се вратише синови Израиљеви теравши Филистеје, и опленише логор њихов.

⁵⁴И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

⁵⁴А Давид узе главу Филистејинову, и однесе је у Јерусалим, а оружје његово остави у својој колиби.

⁵⁵А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: [Заклевам се] в живота на душата ти, царю, не зная.

⁵⁵А кад Саул виде Давида где иде пред Филистејина, рече Авениру војводи: Чији је син тај младић, Авенире? А Авенир рече: Како је жива душа твоја царе, не знам.

⁵⁶И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

⁵⁶А цар рече: Питај чији је син тај младић.

⁵⁷И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

⁵⁷А кад се врати Давид погубивши Филистејина, узе га Авенир и изведе га пред Саула, а у руци му беше глава Филистејинова.

⁵⁸И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.

⁵⁸И Саул рече му: Чији си син, дете? А Давид рече: Ја сам син слуге твог Јесеја Витлејемца.