¹И като престана [Давид] да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

¹И кад сврши разговор са Саулом, душа Јонатанова приону за душу Давидову, и Јонатан га запази као своју душу.

²И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

²И узе га Саул тај дан, и не даде му да се врати кући оца свог.

³Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

³И Јонатан учини веру с Давидом, јер га љубљаше као своју душу.

⁴Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

⁴И скиде Јонатан са себе плашт, који ношаше, и даде га Давиду, и одело своје и мач свој и лук свој и појас свој.

⁵И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

⁵И иђаше Давид на шта га год Саул пошиљаше, и беше срећан, и постави га Саул над војницима, и омиле свему народу, па и слугама Сауловим.

⁶А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

⁶А кад се враћаху, и кад се Давид враћаше убивши Филистејина, излазише жене из сваког града Израиљевог певајући и играјући на сусрет цару Саулу, с бубњевима и с весељем и гуслама.

⁷И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

⁷И отпевајући жене једне другима уза свирке говораху: Саул згуби своју хиљаду, али Давид својих десет хиљада.

⁸А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁸И разгневи се Саул врло, и не бише му по вољи те речи, и рече: Давиду дадоше десет хиљада, а мени дадоше хиљаду; још му само царство треба.

⁹И от същия ден и нататък Саул гледаше [на] Давида с лошо око.

⁹И од тог дана Саул гледаше попреко Давида.

¹⁰И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹⁰А сутрадан нападе Саула зли дух Божји, те пророковаше у кући, а Давид му удараше руком својом у гусле као пре: а Саулу у руци беше копље.

¹¹И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

¹¹И Саул баци копље говорећи: Да прикујем Давида за зид. Али му се Давид измаче два пута.

¹²И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

¹²И Саула беше страх од Давида, јер Господ беше с њим, а од Саула беше одступио.

¹³Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

¹³Зато га уклони Саул од себе, и постави га хиљадником; и он одлажаше и долажаше пред народом.

¹⁴И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

¹⁴И Давид беше срећан у свему што чињаше, јер Господ беше с њим.

¹⁵Затова Саул, като гледаше, че [Давид] се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

¹⁵А Саул видећи да је веома срећан, бојаше га се.

¹⁶А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

¹⁶А сав Израиљ и Јуда љубљаше Давида, јер он одлажаше и долажаше пред њима.

¹⁷Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

¹⁷И рече Саул Давиду: Ево, кћер своју старију Мераву даћу ти за жену, само ми буди храбар и води ратове Господње. Јер Саул говораше: Нећу да се дигне моја рука на њ, него филистејска рука нека се дигне на њ.

¹⁸И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, [и какво е] бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

¹⁸А Давид рече Саулу: Ко сам ја и какав је живот мој или дом оца мог у Израиљу, да будем зет царев?

¹⁹Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

¹⁹А кад дође време да Мераву, кћер Саулову, даду Давиду, дадоше је Адрилу Меолаћанину за жену.

²⁰А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

²⁰Али Давида љубљаше Михала, кћи Саулова; а кад то јавише Саулу, би му по вољи.

²¹И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

²¹И рече Саул: Даћу му је да му буде замка и да се диже на њ рука филистејска. А Давиду рече Саул: Бићеш ми данас зет с другом.

²²И Саул заповяда на слугите си, [казвайки:] Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя [е] към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

²²И заповеди Саул слугама својим: Реците Давиду тајно и говорите: Гле, омилео си цару, и све слуге његове љубе те; буди сада зет царев.

²³И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

²³И слуге Саулове рекоше те речи Давиду, а Давид рече: Мислите ли да је лако бити зет царев? Та ја сам сиромах и мали човек.

²⁴И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

²⁴И Саулу јавише ово слуге његове говорећи: Овако рече Давид.

²⁵А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

²⁵А Саул рече: Овако реците Давиду: Не тражи цар уздарја, него сто окрајака филистејских, да се цар освети својим непријатељима. А Саул мишљаше како би Давид пао у руке Филистејима.

²⁶А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат [определените за това] дни,

²⁶И слуге његове казаше Давиду те речи, и Давиду би по вољи да постане царев зет. И време се још не наврши.

²⁷Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁷А Давид уста и отиде са својим људима, и поби двеста Филистеја. И донесе Давид окрајке њихове, и дадоше их на број цару да би постао царев зет. И Саул му даде за жену Михалу кћер своју.

²⁸И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁸И Саул виде и позна да је Господ са Давидом; и Михала кћи Саулова љубљаше га.

²⁹И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

²⁹А Саул се још већма побоја Давида; и беше Саул једнако непријатељ Давиду.

³⁰И филистимските началници пак излизаха [на бой]; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

³⁰А кнезови филистејски удараху; и кад год удараху, Давид беше срећнији од свих слуга Саулових, и име се његово врло прослави.