¹В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

¹Године осамнаесте царовања Јеровоамовог зацари се Авија над Јудом.

²и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоама.

²Три године царова у Јерусалиму. Матери му беше име Махаја, кћи Урилова из Гаваје. А беше рат између Авије и Јеровоама.

³И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, [на брой] четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

³И Авија изиђе на бој с храбром војском, четири стотине хиљада изабраних војника; а Јеровоам уврста према њему војску, осам стотина хиљада изабраних храбрих војника.

⁴Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и целий Израилю.

⁴И стаде Авија наврх брда Семарајима у гори Јефремовој, и рече: Чујте ме, Јеровоаме и сав Израиљу!

⁵Не трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде за винаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

⁵Не требаше ли вам знати да је Господ Бог Израиљев предао Давиду царство над Израиљем довека, њему и синовима његовим заветом осољеним?

⁶При все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

⁶Али уста Јеровоам син Наватов, слуга Соломуна сина Давидовог, и одврже се од господара свог.

⁷и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

⁷И скупише се к њему људи празнови и неваљалци, и одупреше се Ровоаму, сину Соломуновом, који беше дете и страшљивог срца, те им се не одупре.

⁸И сега вие замислювате да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

⁸Па ви сад велите да се опирете царству Господњем, које је у рукама синова Давидових, јер вас је много и имате код себе златне теоце, које вам је начинио Јеровоам да су вам богови.

⁹Не изпъдихте ли Господните свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не направихте ли си жреци, както правят людете на [другите] земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на [ония, които] не са богове?

⁹Нисте ли отерали свештенике Господње синове Аронове и Левите? И начинили себи свештенике као народи по другим земљама? Ко год дође да му се посвете руке с телетом и са седам овнова, постаје свештеник онима који нису богови.

¹⁰А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и [ние имаме] за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им,

¹⁰Али с нама је Господ Бог, нити смо Га оставили, а свештеници који служе Господу јесу синови Аронови, и Левити раде свој посао;

¹¹които всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен темян, и [нареждат] присътствени хлябове върху чисто - [златната] трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

¹¹И пале Господу жртве паљенице свако јутро и свако вече, и каде мирисима, и хлебови постављени стоје на чистом столу, и пале се свако вече жишци на златном свећњаку; јер држимо што је Господ Бог наш наредио, а ви Га остависте,

¹²И, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

¹²Зато ево с нама је напред Бог и свештеници његови и трубе гласне да трубе противу вас. Синови Израиљеви, не војујте на Господа Бога отаца својих, јер нећете бити срећни.

¹³Обаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щото те бяха пред Юдовите [мъже], а засадата зад тях.

¹³Али Јеровоам заведе заседу да им зађу за леђа, и тако Јудејцима беху спред једни а с леђа заседа.

¹⁴И когато Юда назърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

¹⁴И кад се обазреше Јудејци, а то бој и спред и састраг, те повикаше ка Господу а свештеници затрубише у трубе.

¹⁵Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

¹⁵И народ Јудин опет повика, и кад викаше народ Јудин, разби Бог Јеровоама и свега Израиља пред Авијом и Јудом.

¹⁶Израилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

¹⁶И побегоше синови Израиљеви од Јуде, и даде их Бог њима у руке.

¹⁷така щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

¹⁷И поби их љуто Авија и народ његов, и паде од Израиља побијених пет стотина хиљада одабраних људи.

¹⁸Така в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си.

¹⁸Тако бише покорени синови Израиљеви у то време, а синови Јудини осилише, јер се поуздаше у Господа Бога отаца својих.

¹⁹И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

¹⁹И Авија потера Јеровоама, и узе му градове Ветиљ и села његова, и Јесану и села њена, и Ефрон и села његова.

²⁰И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

²⁰И Јеровоам се више не опорави за живота Авијиног; и удари га Господ те умре.

²¹Но Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

²¹А Авија утврди се, и узе четрнаест жена, и роди двадесет два сина и шеснаест кћери.

²²А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

²²А остала дела Авијина и путеви његови и беседе његове записане су у књизи пророка Ида.