¹В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

¹Године тридесет шесте царовања Асиног изиђе Васа, цар Израиљев, на Јуду, и стаде зидати Раму да не да никоме отићи к Аси, цару Јудином, ни од њега доћи.

²Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат:

²Тада узе Аса сребро и злато из ризница дома Господњег и дома царевог, и посла Вен-Ададу цару сирском, који живљаше у Дамаску, и поручи:

³Нека има договор между мене и тебе, [както е имало] между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

³Вера је између мене и тебе, између оца мог и оца твог, ево шаљем ти сребра и злата, хајде поквари веру коју имаш са Васом царем Израиљевим, еда би отишао од мене.

⁴И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.

⁴И послуша Вен-Адад цара Асу, и посла војводе своје на градове Израиљеве, и освојише Ијон и Дан и Авел-Мајим и све градове Нефталимове у којима беху житнице.

⁵А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

⁵А кад Васа то чу, преста зидати Раму и остави дело своје.

⁶Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

⁶Тада цар Аса узе сав народ Јудин, те однесоше камење из Раме и дрво, чим зидаше Васа, и од њега сазида Гавају и Миспу.

⁷А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти.

⁷А у то време дође Ананије виделац к Аси, цару Јудином, и рече му: Што си се поуздао у цара сирског а ниси се поуздао у Господа Бога свог, зато се војска цара сирског измаче из твојих руку.

⁸Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

⁸Нису ли Етиопљани и Лувеји имали велике војске с врло много кола и коњика? Па кад си се поуздао у Господа, даде ти их у руке.

⁹Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено [разположени] към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.

⁹Јер очи Господње гледају по свој земљи да би показивао силу своју према онима којима је срце цело према Њему. Лудо си у том радио; зато ће одсада бити ратови на те.

¹⁰По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.

¹⁰Тада се Аса разгневи на пророка, и стави га у тамницу, јер се расрди на њ за то; и потлачи Аса неке из народа у то време.

¹¹И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

¹¹Али гле, дела Асина, прва и последња, ено записана су у књизи о царевима Јудиним и Израиљевим.

¹²А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.

¹²И разболе се Аса тридесет девете године царовања свог од ногу, и болест његова би врло тешка, али ни у болести својој не тражи Господа него лекаре.

¹³И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

¹³И тако почину Аса код отаца својих, и умре четрдесет прве године царовања свог.

¹⁴И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски [аромати;] и изгориха за него твърде много [аромати].

¹⁴И погребоше га у гробу његовом, који ископа себи у граду Давидовом, и метнуше га на постељу коју беше напунио мирисавих ствари и масти зготовљених вештином апотекарском, и спалише му их врло много.