¹А в седмата година Иодай се усили като взе стотниците: Азария, Ероамовия син, Исмаила Иоанановия син, Азария Овидовия син, Маасия Адаиевия син и Елисафата Зехриевия син, та направи завет с тях.

¹А седме године ослободи се Јодај, и узе к себи стотнике Азарију сина Јероамовог и Исмаила сина Јоанановог и Азарију сина Овидовог и Масију сина Адајевог и Елисафата сина Зихријевог, и ухвати веру с њима,

²И обходиха Юда та събраха левитите от всичките Юдови градове, и началниците на Израилевите бащини [домове], и дойдоха в Ерусалим.

²Те пролазећи земљу Јудину сабраше Левите из свих градова Јудиних и главаре породица отачких у Израиљу, и дођоше у Јерусалим.

³Тогава цялото събрание направи завет с царя в Божия дом. И [Иодай] им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил Господ за Давидовите потомци.

³И сав збор учини веру у дому Божјем с царем; и Јодај им рече: Ево, син ће царев царовати, као што је рекао Господ за синове Давидове.

⁴Ето какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате [на служба] в събота, нека стоят вратари при вратите,

⁴Ово учините: трећина вас који долазите у суботу између свештеника и Левита нека буду вратари на прагу;

⁵една трета в царската къща, и една трета при портата на основата; а всичките люде да бъдат в дворовете на Господния дом.

⁵А друга трећина нека буде у царском двору; а остала трећина на вратима од темеља, а сав народ у тремовима дома Господњег.

⁶И никой да не влиза в Господния дом, освен свещениците и ония от левитите, които служат; те нека влизат, защото са свети; а всичките люде да пазят заръчаното от Господа,

⁶Нико да не улази у дом Господњи осим свештеника и оних Левита који служе; они нека улазе, јер су посвећени, а сав народ нека чини оно што је Господ заповедио да чини.

⁷И левитите да окръжават царя, като има всеки оръжията си в ръка; и който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

⁷И Левити нека опколе цара, сваки с оружјем својим у руци; и ко би год ушао у дом, да се погуби; и будите уз цара кад стане улазити и излазити.

⁸И тъй, левитите и целият Юда извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят [на служба] в събота, и ония, които щяха да оставят [службата] в събота; защото свещеник Иодай не разпущаше отредите.

⁸И учинише Левити и сав народ Јудин све што заповеди свештеник Јодај; и узеше сваки своје људе који долажаху у суботу и који одлажаху у суботу; јер Јодај свештеник не отпусти редове.

⁹И свещеник Иодай даде на стотниците цар Давидовите копия и щитчетата и щитове, които бяха в Божия дом.

⁹И даде Јодај свештеник стотиницима копља и штитове и штитиће цара Давида што беху у дому Божијем.

¹⁰И постави всичките люде около царя, всеки мъж с оръжията му в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, край олтара и край храма.

¹⁰И постави сав народ све с оружјем у руку, од десне стране дома до леве према олтару и према дому, око цара.

¹¹Тогава изведоха царския син, та положиха на него короната и [му връчиха божественото] заявление, и направиха го цар. И Иодай и синовете му го помазаха и казаха: Да живее царят!

¹¹Тада изведоше сина царевог, и метнуше му на главу венац, и дадоше му сведочанство, и зацарише га, и Јодај и синови његови помазаше га и рекоше: Да живи цар!

¹²А Готолия, като чу вика от людете, които се стичаха и хвалеха царя, дойде при людете в Господния дом,

¹²А кад Готолија чу вику народа који се стецаше и хваљаше цара, дође к народу у дом Господњи.

¹³и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба си във входа и военачалниците и тръбите при царя, и всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите, а певците и ония, които бяха изкусни да псалмопеят, [свиреха] с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!

¹³И погледа, и гле, цар стајаше код свог ступа на уласку, а кнезови и трубе око цара, и сав народ земаљски радоваше се и трубе трубљаху и певачи певаху уз оруђа музичка и они који почињаху у певању. Тада раздре Готолија хаљине своје и повика: Буна! Буна!

¹⁴И свещеник Иодай изведе стотниците, поставени над силите, та им рече: Изведете я вън от редовете, и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в Господния дом.

¹⁴А Јодај свештеник заповеди да изађу стотиници који беху над војском, и рече им: Изведите је из врста напоље, и ко пође за њом нека се погуби мачем; јер рече свештеник: Немојте је убити у дому Господњем.

¹⁵И така отстъпиха й място: и когато стигна до входа на царската къща, убиха я там.

¹⁵И начинише јој место, те отиде како се иде вратима коњским у дом царев, и онде је погубише.

¹⁶Тогава Иодай направи завет между себе си и всичките люде и царя, че ще бъдат Господни люде.

¹⁶Тада Јодај учини веру међу собом и свим народом и царем да ће бити народ Господњи.

¹⁷И всичките люде влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловият жрец, Матан, убиха пред жертвениците.

¹⁷Потом сав народ отиде у дом Валов, и раскопаше га, и олтаре његове и ликове његове изломише, а Матана, свештеника Валовог, убише пред олтарима.

¹⁸И Иодай постави службите на Господния дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил из Господния дом, за да принасят Господните всеизгаряния, според както е писано в Моисеевия закон, с веселие и с песни според Давидовата наредба.

¹⁸И Јодај уреди опет службу у дому Господњем међу свештеницима и Левитима, које Давид беше одредио дому Господњем, да би приносили жртве паљенице Господу, као што пише у закону Мојсијевом, с весељем и песмама по наредби Давидовој.

¹⁹Постави и вратарите при портите на Господния дом, да не би да влиза някой нечист от какво да е нещо.

¹⁹Постави и вратаре на вратима дома Господњег да не би улазио нечист ода шта му драго.

²⁰Тогава, като взе стотниците, високопоставените, началниците на людете, и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и като заминаха през горната порта в царската къща, поставиха царя на царския престол.

²⁰И узе стотинике и знатније људе и који управљаху народом, сав народ земаљски, и изведе цара из дома Господњег и уђоше високим вратима у дом царски, и посадише цара на царски престо.

²¹Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч.

²¹И радоваше се сав народ земаљски, и град се умири, кад Готолију убише мачем.