¹Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

¹Беше Јоасу седам година кад се зацари, и царова четрдесет година у Јерусалиму. Матери му беше име Сивија из Вирсавеје.

²И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай.

²И чињаше Јоас што је право пред Господом докле год беше жив Јодај свештеник.

³И Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

³И Јодај га ожени двема женама, те роди синове и кћери.

⁴След това, Иоас си науми да обнови Господния дом.

⁴Потом Јоас науми да оправи дом Господњи.

⁵И тъй събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха.

⁵И сазва свештенике и Левите, па им рече: Пођите по градовима Јудиним и купите од свега Израиља новац да се оправља дом Бога вашег од године до године, и ви похитајте с тим. Али не хитеше Левити.

⁶Тогава царят повика началника [на работата] Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, [определен] от Господния слуга Моисей [да се събира] от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

⁶Зато цар дозва Јодаја поглавара и рече му: Зашто не настојиш да Левити доносе из Јудеје и Јерусалима прилоге које је наредио Мојсије слуга Господњи збору Израиљевом на шатор од састанка?

⁷(Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите).

⁷Јер безбожна Готолија и синови њени опленише дом Господњи и све ствари посвећене дому Господњем обратише на Вале.

⁸Прочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом.

⁸И тако заповеди цар те начинише ковчег, и метнуше га на врата дома Господњег споља.

⁹И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък наложен върху Израиля от Божия слуга Моисей в пустинята.

⁹И огласише по Јудеји и по Јерусалиму да доносе Господу прилог који је наредио Мојсије, слуга Божји, Израиљу у пустињи.

¹⁰И всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше.

¹⁰И обрадоваше се кнезови и сав народ, и доносећи метаху у ковчег докле се не сврши.

¹¹И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари.

¹¹И кад доношаху Левити ковчег, по заповести царевој, видевши да има много новца, долажаше писар царев и посланик поглавара свештеничког, те изручиваху ковчег, потом га опет одношаху и остављаху на његово место; и тако чињаху сваки дан, и накупише много новца.

¹²И царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари за да поправят Господния дом.

¹²И даваше га цар Јодај настојницима над послом око дома Господњег, а они наимаху каменаре и дрводеље да се обнови дом Господњи, и коваче који раде од гвожђа и од бронзе, да се оправи дом Господњи.

¹³И така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в [първото] му състояние и го закрепиха.

¹³И пословаху посленици, и оправљање напредоваше под њиховим рукама, те повратише дому Божјем обличје његово, и утврдише га.

¹⁴И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене и за принасяне [жертви], темянници, и [други] златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.

¹⁴А кад свршише, донесоше пред цара и Јодаја новце што претекоше; и од тог новца начини судове за дом Господњи, судове за службу и за жртве, и кадионице, и друге судове златне и сребрне. И тако приношаху жртве паљенице у дому Господњем једнако свега века Јодајевог.

¹⁵Но Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст когато умря.

¹⁵Потом остаревши Јодај сит живота умре; сто и тридесет година беше му кад умре.

¹⁶И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.

¹⁶И погребоше га у граду Давидовом код царева; јер чињаше добро Израиљу и Богу и дому његовом.

¹⁷А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

¹⁷А кад умре Јодај, дођоше кнезови Јудини и поклонише се цару; тада их послуша цар,

¹⁸и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

¹⁸Те оставише дом Господа Бога отаца својих, и стадоше служити луговима и идолима; и подиже се гнев Господњи на Јуду и на Јерусалим за тај грех њихов.

¹⁹При все това, [Бог] им прати пророци за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.

¹⁹И слаше им пророке да их врате ка Господу, и они им сведочаху, али их не послушаше.

²⁰Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана [на високо място] над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.

²⁰И дође дух Господњи на Захарију, сина Јодаја свештеника, те стаде више народа и рече им: Овако вели Бог: Зашто преступате заповести Господње? Нећете бити срећни; што остависте Господа, зато и Он вас остави.

²¹Обаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

²¹А они се побунише на њ, и засуше га камењем по заповести царевој у трему дома Господњег.

²²Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледне и да издири.

²²И не опомену се Јоас милости коју му учини Јодај, отац његов, него уби сина његовог; а он умирући рече: Господ нека види и тражи.

²³И в края на годината, сирийската войска възлезе против [Иоаса;] и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.

²³А кад прође година, подиже се на њ војска сирска и уђе у земљу јудејску и у Јерусалим, и побише по народу све кнезове народне, и сав плен од њих послаше цару у Дамаск.

²⁴При все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така [сирийците] извършиха съдба против Иоаса.

²⁴Ако и мала беше војска сирска која дође, ипак Господ даде у руке њихове врло велику војску, јер беху оставили Господа Бога отаца својих. И тако на Јоасу извршише суд.

²⁵А като заминаха от него, (и го оставиха [страдащ] с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина {Еврейски: Синовете.} на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

²⁵А кад отидоше од њега оставивши га у тешкој болести, побунише се на њ слуге његове за крв синова Јодаја свештеника, и убише га на постељи његовој, те погибе; и погребоше га у граду Давидовом, али га не погребоше у гробовима царским.

²⁶А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата и Иозавад, син на моавката Самарита.

²⁶А ово су што се побунише на њ: Завад, син Симеате Амонке и Јозавад, син Симрите Моавке.

²⁷А колкото за синовете му, и за тежките товари [за откуп наложени] върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.

²⁷А о синовима његовим и о великом порезу што би под њим, и о грађењу дома Божјег, ето записано је у књизи о царевима. А зацари се на његово место Амасија, син његов.