¹Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.

¹Дванаест година беше Манасији кад поче царовати, и царова педесет и пет година у Јерусалиму.

²Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

²А чињаше што је зло пред Господом по гадним делима оних народа које одагна Господ испред синова Израиљевих.

³Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

³Јер опет погради висине, које беше раскопао Језекија отац његов, и подиже олтаре Валима, и начини лугове, и клањаше се свој војсци небеској и служаше јој.

⁴Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.

⁴Начини олтаре и у дому Господњем, за који беше рекао Господ: У Јерусалиму ће бити име моје довека.

⁵Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

⁵Начини олтаре свој војсци небеској у два трема дома Господњег.

⁶И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи.

⁶И проводи синове своје кроз огањ у долини сина Еномовог, и гледаше на времена и гаташе и врачаше, и уреди оне што се договарају с духовима и врачаре, и чињаше врло много шта је зло пред Господом гневећи Га.

⁷И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

⁷И постави лик резан који начини у дому Божјем, за који беше рекао Бог Давиду и Соломуну сину његовом: У овом дому и у Јерусалиму, који изабрах између свих племена Израиљевих, наместићу име своје довека.

⁸нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите [дадени] чрез Моисея.

⁸И нећу више кренути ноге синовима Израиљевим из земље коју сам одредио оцима вашим, ако само уздрже и устворе све што сам им заповедио преко Мојсија, сав закон и уредбе и судове.

⁹Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

⁹Али Манасија заведе Јуду и Јерусалим, те чинише горе него народи које истреби Господ испред синова Израиљевих.

¹⁰Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.

¹⁰И Господ говораше Манасији и народу његовом, али не хтеше слушати.

¹¹Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като [го туриха] в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.

¹¹Зато доведе Господ на њих главаре од војске цара асирског, и ухватише Манасију у трњу, и свезавши га у двоје вериге бронзане одведоше га у Вавилон.

¹²А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.

¹²И кад беше у невољи, мољаше се Господу Богу свом, и понизи се веома пред Богом отаца својих.

¹³И когато му се помоли, [Бог] даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.

¹³И молећи се умоли Му се, те услиши молитву његову и поврати га у Јерусалим на царство његово. Тада позна Манасија да је Господ Бог.

¹⁴А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.

¹⁴А после тога озида зид иза града Давидовог са запада Гиону, од самог потока па до рибљих врата и око Офила, и изведе га врло високо; и постави војводе по свим тврдим градовима Јудиним.

¹⁵И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.

¹⁵И изнесе из дома Господњег богове туђе и лик и све олтаре које беше начинио на гори дома Господњег и у Јерусалиму, и баци иза града.

¹⁶И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.

¹⁶Па оправи олтар Господњи и принесе на њему жртве захвалне и у славу, и заповеди Јудејцима да служе Господу Богу Израиљевом.

¹⁷Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.

¹⁷Али народ још приношаше жртве на висинама, али само Господу Богу свом.

¹⁸А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.

¹⁸А остала дела Манасијина и молитва његова Богу његовом и речи које му говорише видеоци у име Господа Бога Израиљевог, то је све у књизи о царевима Израиљевим.

¹⁹И молитвите му, и как [Бог] го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.

¹⁹А молитва његова и како се умолио, и сви греси његови и преступи, и места где је поградио висине и подигао лугове и ликове резане пре него се понизи, то је све записано у књигама пророчким.

²⁰И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.

²⁰И почину Манасија код отаца својих, и погребоше га у дому његовом. А на његово се место зацари Амон, син његов.

²¹Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.

²¹Двадесет и две године имаше Амон кад поче царовати, и царова две године у Јерусалиму.

²²Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.

²²И чињаше што је зло пред Господом као што је чинио Манасија, отац му; јер свим ликовима резаним, које начини Манасија, отац његов, приношаше Амон жртве и служаше им.

²³А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.

²³Али се не понизи пред Господом, као што се понизи Манасија отац његов; него исти Амон још више грешаше.

²⁴А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.

²⁴И побунише се на њ слуге његове, и убише га у кући његовој.

²⁵Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

²⁵Тада поби народ земаљски све који се беху побунили на цара Амона, и зацари народ земаљски Јосију, сина његовог на његово место.