¹Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година.

¹Осам година беше Јосији кад поче царовати, и царова тридесет и једну годину у Јерусалиму.

²Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

²Он чињаше што је право пред Господом и хођаше путевима Давида оца свог и не одступаше ни надесно ни налево.

³В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, и от леяните.

³Јер осме године царовања свог, док још беше дете, поче тражити Бога Давида оца свог; а дванаесте године поче чистити Јудеју и Јерусалим од висина и од лугова и од ликова резаних и ливених.

⁴В неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните и леяните идоли, и като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували.

⁴Јер пред њим раскопаше олтаре Валима, и ликове сунчане који беху на њима исече, и гајеве, и ликове резане и ливене изломи и сатре, и разасу по гробовима оних који им приносише жртве;

⁵Изгори и костите на жреците на жертвениците им, и [така] очисти Юда и Ерусалим.

⁵А кости свештеничке сажеже на олтарима њиховим; и очисти Јудеју и Јерусалим;

⁶[Същото направи] и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини;

⁶Тако и градове Манасијине и Јефремове и Симеунове и до Нефталима, и пустоши њихове унаоколо.

⁷събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

⁷И тако обори олтаре и гајеве, и ликове изломи и сатре, и све ликове сунчане исече по свој земљи Израиљевој; потом се врати у Јерусалим.

⁸А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и [Божия] дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог.

⁸А осамнаесте године царовања свог пошто очисти земљу и дом, посла Сафана сина Азалијиног и Масију заповедника градског и Јоаха сина Јоахазовог, паметара, да се оправи дом Господа Бога његовог.

⁹И те отидоха при първосвещеника Хелкия, та предадоха парите внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим.

⁹И они отидоше ка Хелкији, поглавару свештеничком, и предаше новце донесене у дом Божји, које скупише Левити вратари од синова Манасијиних и Јефремових и од свега остатка Израиљевог, и од свега Јуде и Венијамина, па се вратише у Јерусалим;

¹⁰Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома, -

¹⁰И дадоше настојницима над послом, који беху над домом Господњим, а они их даваху посленицима који рађаху у дому Господњем оправљајући што је трошно и утврђујући дом;

¹¹дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

¹¹Даваху дрводељама и каменарима да се купује камење тесано и дрво за греде и да се побрвнају куће које беху развалили цареви Јудини.

¹²И мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от [другите] левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти.

¹²А ти људи рађаху верно посао; и над њима беху постављени Јат и Овадија Левити од синова Мераријевих, и Захарија и Месулам од синова Катових да настоје око посла; и ти Левити сви умеху ударати у справе музичке.

¹³Имаше още и настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

¹³И беху над носиоцима и над свим посленицима у свакој служби, и писари и управитељи и вратари беху Левити.

¹⁴А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон [даден] чрез Моисея.

¹⁴И кад изношаху новце донесене у дом Господњи, нађе Хелкија свештеник књигу закона Господњег даног преко Мојсија.

¹⁵И Хелкия проговаряйки рече на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана.

¹⁵И каза Хелкија Сафану писару и рече: Нађох законик у дому Господњем. И даде Хелкија књигу Сафану.

¹⁶А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено;

¹⁶А Сафан однесе књигу цару и јави му говорећи: Слуге твоје раде све што им је заповеђено.

¹⁷и събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

¹⁷Јер покупивши новце што се нађоше у дому Господњем, дадоше их настојницима и посленицима.

¹⁸Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

¹⁸И још каза Сафан писар цару говорећи: Књигу ми даде Хелкија свештеник. И прочита је Сафан цару.

¹⁹А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

¹⁹А кад цар чу шта говори закон, раздре хаљине своје.

²⁰И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Авдона {В 4 Цар. 22:12, Аховор.}, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

²⁰И заповеди цар Хелкији и Ахикаму сину Сафановом и Авдону сину Михејином и Сафану писару и Асаји слузи царевом говорећи:

²¹Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

²¹Идите упитајте Господа за ме и за остатак у Израиљу и Јуди ради речи књиге ове што се нађе, јер је велик гнев Господњи који се излио на нас зато што оци наши не држаше речи Господње да чине све онако како је написано у овој књизи.

²²И така, Хелкия и ония, които царят [беше определил], отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

²²И тако отиде Хелкија и људи цареви к Олди пророчици, жени Салума сина Текуја сина Асре ризничара, а она сеђаше у Јерусалиму у другом крају, и говорише с њом о том.

²³И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:

²³А она им рече: Овако вели Господ Бог Израиљев: Кажите човеку који вас је послао к мени:

²⁴Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

²⁴Овако вели Господ: Ево пустићу зло на то место и на становнике његове, све клетве написане у књизи, коју су прочитали цару Јудином.

²⁵Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

²⁵Зато што ме оставише и кадише другим боговима да би ме гневили свим делима руку својих, зато ће се излити гнев мој на то место и неће се угасити.

²⁶Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

²⁶А цару Јудином који вас је послао да упитате Господа, овако му реците: Овако вели Господ Бог Израиљев за речи које си чуо:

²⁷понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

²⁷Што је омекшало срце твоје и понизио си се пред Богом кад си чуо шта је рекао за то место и за становнике његове, и понизивши се преда мном раздро си хаљине своје и плакао преда мном, зато и ја услиших тебе, вели Господ.

²⁸Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

²⁸Ево, ја ћу те прибрати к оцима твојим, и на миру ћеш бити прибран у гроб свој, и нећеш видети својим очима зло које ћу пустити на то место и на становнике његове. И казаше то цару.

²⁹Тогава царят прати та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

²⁹Тада посла цар те скупи све старешине Јудине и јерусалимске.

³⁰И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

³⁰И отиде цар у дом Господњи и сви људи из земље Јудине и Јерусалимљани, и свештеници и Левити и сав народ, мало и велико, и прочита им све речи књиге заветне, која се нађе у дому Господњем.

³¹И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

³¹И цар стојећи на свом месту зададе веру пред Господом да ће ићи за Господом и држати заповести Његове и сведочанства Његова и уредбе Његове свим срцем и свом душом својом вршећи речи тог завета написане у тој књизи.

³²И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят [завета]. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

³²И каза, те присташе сви који се нађоше у Јерусалиму и у племену Венијаминовом; и чињаху Јерусалимљани по завету Бога, Бога отаца својих.

³³И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.

³³И укиде Јосија све гадове по свим крајевима синова Израиљевих, и учини, те сви који беху у Израиљу служаху Господу Богу свом. Свега века његовог не одступише од Господа Бога отаца својих.