¹При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните [агнета].

¹И празнова Јосија у Јерусалиму пасху Господу; и клаше пасху четрнаестог дана првог месеца.

²И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

²И постави свештенике у службе њихове, и утврди их да служе у дому Господњем.

³И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да [го] носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.

³И рече Левитима, који учаху сав народ Израиљев и беху посвећени Господу: Наместих свети ковчег у дому који је сазидао Соломун, син Давидов цар Израиљев, не треба више да га носите на раменима; сада служите Господу Богу свом и народу Његовом Израиљу.

⁴Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;

⁴И приправите се по домовима отаца својих по редовима својим како је наредио Давид цар Израиљев и Соломун син његов.

⁵и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните {Еврейски: Синовете на людете.}, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

⁵И стојте у светињи по редовима домова отачких браће своје, синова народних, и по редовима домова отачких међу Левитима.

⁶И като заколите пасхалните [агнета], осветете се, и пригответе за братята си, за да направят [и те] според Господното слово [дадено] чрез Моисея.

⁶И тако закољите пасху, и освештајте се и приправите браћу своју да би чинили како је рекао Господ преко Мојсија.

⁷И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.

⁷И Јосија даде народу од стоке јагањаца и јарића, све за пасху, свима који беху онде, на број две хиљаде и шест стотина, и три хиљаде говеда, све од царевог блага.

⁸И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин [агнета и ярета] и триста говеда.

⁸И кнезови његови дадоше драговољно народу, свештеницима и Левитима: Хелкија и Захарија и Јехило старешине у дому Божијем дадоше свештеницима за пасху две хиљаде и шест стотина јагањаца и јарића и три стотине говеда.

⁹Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди [агнета и ярета] и петстотин говеда.

⁹Хонанија и Семаја и Натанаило браћа његова, и Асавија и Јеило и Јозавад, поглавари левитски дадоше Левитима за пасху пет хиљада јагањаца и јарића, и пет стотина говеда.

¹⁰Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.

¹⁰И кад би спремљено за службу, стадоше свештеници на своје место и Левити у редовима својим по заповести царевој.

¹¹И заклаха пасхалните [агнета], и свещениците поръсиха [кръвта, която вземаха] от ръката на левитите, които и одраха [жертвите].

¹¹И клаху пасху, и свештеници кропљаху крвљу примајући из њихових руку, а Левити дераху.

¹²И отделиха [частите] за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.

¹²И одвојише жртву паљеницу да даду народу по редовима домова отачких да се принесе Господу, како је написано у књизи Мојсијевој. Тако учинише и с говедима.

¹³И опекоха пасхалните [агнета] с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.

¹³И пекоше пасху на огњу по обичају; а друге посвећене ствари куваше у лонцима и у котловима и у тавама, и раздаваше брзо свему народу.

¹⁴После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, [се занимаваха] с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

¹⁴Потом готовише себи и свештеницима; јер свештеници синови Аронови имаху посла око жртава паљеница и претилина до ноћи; зато Левити готовише и себи и свештеницима синовима Ароновим.

¹⁵И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите [пазеха] на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

¹⁵И певачи синови Асафови стајаху на свом месту по заповести Давидовој и Асафовој и Емановој и Једутуна видеоца царевог; и вратари на свим вратима; не мицаху се од службе своје, него браћа њихова, остали Левити, готовише им.

¹⁶И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.

¹⁶Тако би уређена сва служба Господња у онај дан да се прослави пасха и принесу жртве паљенице на олтару Господњем по заповести цара Јосије.

¹⁷И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

¹⁷И празноваше синови Израиљеви који се нађоше онде пасху у то време и празник пресних хлебова седам дана.

¹⁸Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.

¹⁸И не би пасха празнована као ова у Израиљу од времена Самуила пророка, нити који од царева Израиљевих празнова пасху као што је празнова Јосија са свештеницима и Левитима и са свим Јудом и Израиљем што га се нађе, и с Јерусалимљанима.

¹⁹Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.

¹⁹Осамнаесте године царовања Јосијиног празнована би та пасха.

²⁰А след всичко това, когато Иосия беше наредил [Божия] дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при [реката] Евфрат; и Иосия излезе против него.

²⁰После свега тога, кад Јосија уреди дом, дође Нехаон цар мисирски да бије Харкемис на Ефрату, и Јосија изиђе преда њ.

²¹А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не [ида] днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

²¹А он посла к њему посланике и поручи: Шта ја имам с тобом, царе Јудин? Не идем ја данас на тебе, него на дом који војује на мене, и Бог ми је заповедио да похитам. Прођи се Бога који је са мном, да те не убије.

²²Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

²²Али се Јосија не одврати од њега, него се преобуче да се бије с њим, и не послуша речи Нехаонове из уста Божјих, него дође да се побије у пољу мегидонском.

²³И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

²³И стрелци устрелише цара Јосију, и цар рече слугама својим: Извезите ме одавде, јер сам љуто рањен.

²⁴И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.

²⁴И скидоше га слуге његове с кола, и метнуше на друга кола која имаше, и одвезоше га у Јерусалим; и умре, и би погребан у гробљу отаца својих. И сав Јуда и Јерусалим плака за Јосијом.

²⁵Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.

²⁵И пророк Јеремија нарица за Јосијом. И сви певачи и певачице спомињаше у тужбалицама својим Јосију до данашњег дана, и уведоше их у обичај у Израиљу, и ето написане су у плачу.

²⁶А останалите дела на Иосия, и добродетелите му [сторени] според предписаното в Господния закон,

²⁶А остала дела Јосијина и милостиње његове, како пише у закону Господњем,

²⁷и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

²⁷Дела његова прва и последња, ето записана су у књизи о царевима Израиљевим и Јудиним.