¹Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

¹Тада узе народ земаљски Јоахаза, сина Јосијиног, и зацарише га место оца његовог у Јерусалиму.

²Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

²Двадесет и три године имаше Јоахаз кад поче царовати, и царова три месеца у Јерусалиму.

³Защото Египетският цар го свали [от престола] в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

³Јер га сврже цар мисирски у Јерусалиму и оглоби земљу сто таланата сребра и таланата злата.

⁴И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

⁴И постави цар мисирски Елијакима брата његовог царем над Јудом и Јерусалимом, и пре му беше име Јоаким; а Јоахаза брата његовог узе Нехаон и одведе га у Мисир.

⁵Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

⁵Двадесет и пет година беше Јоакиму кад поче царовати, и царова једанаест година у Јерусалиму; и чињаше зло пред Господом Богом својим.

⁶И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

⁶И дође на њ Навуходоносор цар вавилонски, и свеза га у двоје вериге бронзане и одведе га у Вавилон.

⁷Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

⁷И судове дома Господњег однесе Навуходоносор у Вавилон, и метну их у цркву своју у Вавилону.

⁸А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

⁸А остала дела Јоакимова и гадове које је чинио, и шта се на њему нађе, ето, то је записано у књизи о царевима Израиљевим и Јудиним; и зацари се на његово место Јоахин син његов.

⁹Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24:8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

⁹Беше Јоахину осам година кад поче царовати, и царова три месеца и десет дана у Јерусалиму; и чињаше што је зло пред Господом.

¹⁰А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата [на баща му], цар над Юда и Ерусалим.

¹⁰И кад прође она година, посла цар Навуходоносор, те га однесоше у Вавилон са закладама дома Господњег, а царем постави Седекију, брата његовог над Јудом и Јерусалимом.

¹¹Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

¹¹Двадесет и једна година беше Седекији кад поче царовати, и царова једанаест година у Јерусалиму.

¹²Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, [който му говореше] из Господните уста.

¹²И чињаше зло пред Господом Богом својим, и не покори се пред Јеремијом пророком, који му говораше из уста Господњих;

¹³А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога [в подчиненост;] и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

¹³Него се још одврже од цара Навуходоносора, који га беше заклео Богом; и отврдну вратом својим и отврдну срцем својим да се не обрати ка Господу Богу Израиљевом.

¹⁴При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

¹⁴И сви главари између свештеника и народ грешаше веома много по свим гадним делима других народа, скврнећи дом Господњи, који беше осветио у Јерусалиму.

¹⁵И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

¹⁵И Господ Бог отаца њихових слаше к њима зарана једнако гласнике своје, јер му беше жао народа Његовог и стана Његовог.

¹⁶Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на [Господа], и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

¹⁶А они се ругаху гласницима Божјим, и не мараху за речи Његове, и смејаху се пророцима Његовим, докле се не распали гнев Господњи на народ Његов, те не би лека.

¹⁷Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

¹⁷И доведе на њих цара халдејског, који поби младиће њихове мачем у дому светиње њихове, и не пожали ни младића ни девојке, ни старца ни немоћна. Све му даде у руке.

¹⁸И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

¹⁸И све судове дома Божјег, велике и мале, и благо дома Господњег и благо царево и кнезова његових, све однесе у Вавилон.

¹⁹И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

¹⁹И упалише дом Божји, и развалише зид јерусалимски, и све дворове у њему попалише огњем, и искварише све драгоцене закладе његове.

²⁰А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

²⁰И шта их оста од мача, однесе у Вавилон и бише робови њему и синовима његовим, докле не наста царство персијско,

²¹за да се изпълни Господното слово, [изговорено] чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; [защото] през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

²¹Да се испуни реч Господња коју рече устима Јеремијиним, докле се земља не издовољи суботама својим, јер почиваше све време докле беше пуста, докле се не наврши седамдесет година.

²²А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, [изговорено] чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено [обяви], като рече:

²²Али прве године Кира, цара персијског, да би се испунила реч Господња коју рече на уста Јеремијина, подиже Господ дух Кира цара персијског, те огласи по свему царству свом и расписа говорећи:

²³Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е [наклонен], Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.

²³Овако вели Кир, цар персијски: Сва царства земаљска дао ми је Господ Бог небески, и Он ми је заповедио да му сазидам дом у Јерусалиму у Јудеји. Ко је између вас од свега народа Његовог? Господ Бог његов нека буде с њим, па нек иде.