¹И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

¹А сам ја, Павле, молим вас кротости ради и тишине Христове, који сам пред вама понижен према вама, а кад нисам код вас, слободан сам према вама.

²моля ви се, когато съм при вас [да се] не [принудя] да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

²Молим пак да ми не буде потребно кад будем код вас, онако слободан бити као што мислим да смем против неких који мисле за нас да по телу живимо;

³Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

³Јер ако и живимо по телу, не боримо се по телу.

⁴Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁴Јер оружје нашег војевања није телесно, него силно од Бога на раскопавање градова, да кваримо помисли

⁵Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁵И сваку висину која се подиже на познање Божије, и робимо сваки разум за покорност Христу,

⁶И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁶И у приправности имамо освету за сваку непокорност, кад се изврши ваша покорност.

⁷Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме [Христови].

⁷Гледате ли на оно што вам је пред очима? Ако се ко узда да је Христов нека мисли опет у себи да како је он Христов тако смо и ми Христови.

⁸Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁸Јер ако се шта и више похвалим влашћу нашом коју нам даде Господ на поправљање, а не на кварење ваше, нећу се постидети.

⁹[Обаче] нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

⁹Али да се не покажем као да вас плашим посланицама;

¹⁰Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹⁰Јер су посланице, вели, тешке и јаке, а кад је телом пред нама, слаб је, и реч његова не ваља ништа.

¹¹Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива [сме] и на дело, когато сме при вас.

¹¹Ово нека помисли такав да какви смо у речи по посланицама кад нисмо код вас, такви смо и у делу кад смо ту.

¹²Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹²Јер не смемо себе мешати или се поредити с другима који хвале сами себе; али кад сами по себи себе мере и пореде сами себе са собом, не разумевају.

¹³А ние няма да се похвалим [с това, което] е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹³А ми се нећемо хвалити преко мере, него по мери правила ког нам Бог меру раздели да допремо и до вас.

¹⁴Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁴Јер се ми далеко не простиремо, као да не досежемо до вас; јер допресмо и до вас с јеванђељем Христовим,

¹⁵И не се хвалим [с това, което е] вън от мярката ни, [то ест], с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област [за работа] между вас, и то премного,

¹⁵Не хвалећи се преко мере у туђим пословима, имајући пак наду кад узрасте вера ваша да ћемо се у вама величати по правилу свом изобилно,

¹⁶така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁶Да у далеким странама од вас проповедимо јеванђеље, и да се не похвалимо оним што је по туђем правилу урађено.

¹⁷А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁷А који се хвали, Господом нека се хвали.

¹⁸Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

¹⁸Јер онај није ваљан који се сам хвали, него ког Господ хвали.