¹Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

¹О да бисте мало потрпели моје безумље! Но и потрпите ме.

²защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя [като] чиста девица на Христа.

²Јер ревнујем за вас Божјом ревности, јер вас обрекох мужу једном, да девојку чисту изведем пред Христа.

³Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви [и отпадне] от простотата и чистотата, която [дължите] на Христа.

³Али се бојим да како као што змија Еву превари лукавством својим тако и разуми ваши да се не одврате од простоте која је у Христу.

⁴Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или [ако] получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно [го] търпите.

⁴Јер ако онај који долази другог Исуса проповеда ког ми не проповедасмо, или другог Духа примите ког не примисте, или друго јеванђеље које не примисте, добро бисте потрпели.

⁵Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

⁵Јер мислим да ни у чему нисам мањи од превеликих апостола.

⁶А пък, ако и да [съм] в говоренето прост, в знанието не [съм;] дори ние по всякакъв начин сме ви показали [това] във всичко.

⁶Јер ако сам и простак у речи, али у разуму нисам. Но у свему смо познати међу вама.

⁷Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

⁷Или грех учиних понижујући се да се ви повисите? Јер вам забадава Божије јеванђеље проповедих.

⁸Други църкви обрах, като вземах заплата [от тях], за да служа на вас;

⁸Од других цркава отех узевши плату за служење вама; и дошавши к вама, и бивши у сиротињи, и не досадих никоме.

⁹а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

⁹Јер моју сиротињу попунише браћа која дођоше из Македоније, и у свему без досаде вама себе држах и држаћу.

¹⁰Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

¹⁰Као што је истина Христова у мени тако се хвала ова неће узети од мене у ахајским крајевима.

¹¹Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

¹¹Зашто? Што вас не љубим? Бог зна. А шта чиним и чинићу,

¹²А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина [против мене], та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

¹²Да одсечем узрок онима који траже узрок, да би у ономе чиме се хвале нашли се као и ми.

¹³Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

¹³Јер такви лажни апостоли и преварљиви посленици претварају се у апостоле Христове.

¹⁴И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

¹⁴И није чудо, јер се сам сотона претвара у анђела светла.

¹⁵тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

¹⁵Није дакле ништа велико ако се и слуге његове претварају као слуге правде, којима ће свршетак бити по делима њиховим.

¹⁶Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁶Опет велим да нико не помисли да сам ја безуман; ако ли не, а оно барем као безумног примите ме, да се и ја шта похвалим.

¹⁷(Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая [моя] увереност на хваленето.

¹⁷А шта говорим не говорим по Господу, него као у безумљу, у овој струци хвале.

¹⁸Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁸Будући да се многи хвале по телу, и ја ћу да се хвалим.

¹⁹Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

¹⁹Јер љубазно примате безумне кад сте сами мудри.

²⁰понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²⁰Јер примате ако вас ко натера да будете слуге, ако вас ко једе, ако ко узме, ако вас ко по образу бије, ако се ко велича.

²¹За [свое] унижение [го] казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой [да се хвали], (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²¹На срамоту говорим, јер као да ми ослабисмо. На шта је ко слободан (по безумљу говорим), и ја сам слободан.

²²Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²²Јесу ли Јевреји? И ја сам; Јесу ли Израиљци? И ја сам? Јесу ли семе Авраамово? И ја сам;

²³служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: [бил съм] в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²³Јесу ли слуге Христове? (Не говорим по мудрости) ја сам још више. Више сам се трудио, више сам боја поднео, више пута сам био у тамници, много пута сам долазио до страха смртног;

²⁴Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет [удара] без един;

²⁴Од Јевреја примио сам пет пута четрдесет мање један ударац;

²⁵три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁵Трипут сам био шибан, једном су камење бацали на ме, три пута се лађа са мном разбијала, ноћ и дан провео сам у дубини морској.

²⁶Много пъти [съм бил] и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁶Много пута сам путовао, био сам у страху на водама, у страху од хајдука, у страху од родбине, у страху од незнабожаца, у страху у градовима, у страху у пустињи, у страху на мору, у страху међу лажном браћом;

²⁷в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁷У труду и послу, у многом неспавању, у гладовању и жеђи, у многом пошћењу, у зими и голотињи;

²⁸и, освен [другите] неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁸Осим што је споља, наваљивање људи сваки дан, и брига за све цркве.

²⁹Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

²⁹Ко ослаби, и ја да не ослабим? Ко се саблазни, и ја да се не распалим?

³⁰Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³⁰Ако ми се ваља хвалити, својом ћу се слабошћу хвалити.

³¹Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³¹Бог и Отац Господа нашег Исуса Христа, који је благословен вавек, зна да не лажем.

³²(В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³²У Дамаску незнабожачки кнез цара Арете чуваше град Дамаск и хтеде да ме ухвати; и кроз прозор спустише ме у котарици преко зида, и избегох из његових руку.

³³и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете [му]).

³³...