¹Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но [сега] ще дойда до видения и откровения от Господа.

¹Али ми се не помаже хвалити, јер ћу доћи на виђења и откривења Господња.

²Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

²Знам човека у Христу који пре четрнаест година (или у телу не знам; или осми тела, не знам: Бог зна) би однесен до трећег неба.

³И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

³И знам за таквог човека (или у телу, или осим тела, не знам: Бог зна)

⁴който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

⁴Да би однесен у рај, и чу неисказане речи којих човеку није слободно говорити.

⁵С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

⁵Тим ћу се хвалити, а собом се нећу хвалити, већ ако слабостима својим.

⁶(Защото, даже ако поискам да се похваля за[ други неща], не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или [каквото] чува от мене).

⁶Јер кад бих се и хтео хвалити, не бих био безуман, јер бих истину казао; али штедим да не би ко више помислио за мене него што ме види или чује шта од мене.

⁷А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

⁷И да се не бих понео за премнога откривења, даде ми се жалац у месо, анђео сотонин, да ме ћуша да се не поносим.

⁸Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

⁸Зато трипут Господа молих да одступи од мене.

⁹и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

⁹И рече ми: Доста ти је моја благодат; јер се моја сила у слабости показује сасвим. Дакле ћу се најслађе хвалити својим слабостима, да се усели у мене сила Христова.

¹⁰Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

¹⁰Зато сам добре воље у слабостима, у ружењу, у невољама, у прогоњењима, у тугама за Христа: јер кад сам слаб онда сам силан.

¹¹Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

¹¹Постадох безуман хвалећи се: ви ме натерасте; јер је требало да ме ви хвалите; јер ни у чему нисам мањи од превеликих апостола, ако и јесам ништа.

¹²Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

¹²Јер знаци апостолови учинише се међу вама у сваком трпљењу, у знацима и чудесима и силама.

¹³Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

¹³Јер шта је у чему сте мањи од осталих цркава, осим само што вам ја сам не досадих? Баците на мене ову кривицу.

¹⁴Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират [имот] за родителите, но родителите за чадата.

¹⁴Ево сам готов трећи пут да вам дођем, и не досађујем вам; јер не тражим шта је ваше него вас. Јер деца нису дужна родитељима имања тећи него родитељи деци.

¹⁵А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

¹⁵А ја драговољно потрошићу и бићу потрошен за душе ваше, ако и љубим ја вас одвише, а ви мене мање љубите.

¹⁶Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

¹⁶Али нека буде, ја не досадих вама, него лукав будући добих вас преваром.

¹⁷Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

¹⁷Еда ли вас шта закидох преко кога од оних које слах к вама?

¹⁸Помолих Тита [да отиде при вас], и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

¹⁸Умолих Тита, и с њим послах брата: еда ли вас Тит шта закиде? Не ходисмо ли једним духом? Не једним ли стопама?

¹⁹Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? [Не]; пред Бога говорим [това] в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

¹⁹Мислите ли опет да вам се одговарамо? Пред Богом у Христу говоримо, а све је, љубазни, за ваше поправљање.

²⁰Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би [да има между вас] раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

²⁰Јер се бојим да кад по чем дођем нећу вас наћи какве хоћу, и ја ћу се наћи вама каква ме нећете: да како не буду свађе, зависти, срдње, пркоси, опадања, шаптања, надимања, буне:

²¹да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и [не] {В изданието от 1940 г. думата "не" липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

²¹Да ме опет кад дођем не понизи Бог мој у вас, и не усплачем за многима који су пре сагрешили и нису се покајали за нечистоту и курварство и срамоту, што починише.