¹И ние, като съдействуваме [с Бога], тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

¹Молимо вас, пак, као помагачи да не примите узалуд благодат Божију.

²(Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

²Јер Он говори: У време најбоље послушах те, и у дан спасења помогох ти. Ево сад је време најбоље, ево сад је дан спасења!

³Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

³Никакво ни у чему не дајете спотицање, да се служба не куди;

⁴но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁴Него у свему покажите се као слуге Божије, у трпљењу многом, у невољама, у бедама, у теснотама,

⁵чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁵У ранама, у тамницама, у бунама, у трудовима, у неспавању, у посту,

⁶с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁶У чистоти, у разуму, у подношењу, у доброти, у Духу светом, у љубави истинитој,

⁷с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁷У речи истине, у сили Божјој, с оружјем правде и надесно и налево,

⁸всред слава и опозорение, всред укори и похвали; [считани] като измамници, но пак истинни;

⁸Славом и срамотом, куђењем и похвалом, као варалице и истинити,

⁹като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

⁹Као незнани и познати, као они који умиру и ево смо живи, као накажени, а не уморени,

¹⁰като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹⁰Као жалосни, а који се једнако веселе, као сиромашни, а који многе обогаћавају, као они који ништа немају а све имају.

¹¹О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹¹Уста наша отворише се к вама, Коринћани, и срце наше распространи се.

¹²Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно [нам].

¹²Вама није тесно место у нама, али вам је тесно у срцима вашим.

¹³И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие [сърцата си].

¹³А да ми вратите (као деци говорим), распространите се и ви.

¹⁴Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

¹⁴Не вуците у туђем јарму неверника; јер шта има правда с безакоњем? Или какву заједницу има видело с тамом?

¹⁵и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

¹⁵Како ли се слаже Христос с Велијаром? Или какав удео има верни с неверником?

¹⁶и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

¹⁶Или како се удара црква Божја с идолима? Јер сте ви цркве Бога Живога, као што рече Бог: Уселићу се у њих, и живећу у њима, и бићу им Бог, и они ће бити мој народ.

¹⁷Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

¹⁷Зато изиђите између њих и одвојте се, говори Господ, и не дохватајте се до нечистоте, и ја ћу вас примити,

¹⁸И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

¹⁸И бићу вам Отац, и ви ћете бити моји синови и кћери, говори Господ Сведржитељ.