¹Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

¹Јер знамо да кад се земаљска наша кућа тела раскопа, имамо зграду од Бога, кућу нерукотворену, вечну на небесима.

²Понеже в тоя [дом] и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

²Јер за тим уздишемо, желећи обући се у свој небески стан.

³стига само, облечени [с него], да не се намерим голи.

³И да се обучени, не голи нађемо!

⁴Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

⁴Јер будући у овом телу, уздишемо отежали; јер нећемо да се свучемо, него да се преобучемо, да живот прождере смртно.

⁵А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог [на това].

⁵А Онај који нас за ово исто створи, Бог је, који нам и даде залог Духа.

⁶И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

⁶Добре смо, дакле, воље једнако, јер знамо да путујемо у телу, далеко од Господа.

⁷(защото с вярване ходим, а не с виждане).

⁷Јер по вери живимо, а не по гледању.

⁸- [понеже, казвам], се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

⁸Али се не бојимо, и много волимо отићи од тела, и ићи ка Господу.

⁹Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

⁹Зато се и старамо, или улазили или одлазили, да будемо Њему угодни.

¹⁰Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

¹⁰Јер нам се свима ваља јавити на суду Христовом, да примимо сваки шта је који у телу чинио, или добро или зло;

¹¹И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹¹Знајући, дакле, страх Господњи људе саветујемо; а Богу смо познати, а надамо се да смо и у вашим савестима познати.

¹²С [това] не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹²Јер се не хвалимо опет пред вама, него вама дајемо узрок да се хвалите нама, да имате шта одговорити онима који се хвале оним шта је споља, а не шта је у срцу.

¹³Защото, ако сме [отишли до] крайности, то е било за Бога; или ако [сега] умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹³Јер ако се одвише хвалимо, Богу се хвалимо; ако ли смо смерни, вама смо.

¹⁴Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁴Јер љубав Божја нагони нас, кад мислимо ово: ако један за све умре, то дакле сви умреше.

¹⁵и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁵Христос за све умре, да они који живе не живе више себи, него Ономе који за њих умре и васкрсе.

¹⁶Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече [така Го] не познаваме.

¹⁶Зато и ми одсад никога не познајемо по телу; и ако Христа познасмо по телу, али Га сад више не познајемо.

¹⁷За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

¹⁷Зато, ако је ко у Христу, нова је твар: старо прође, гле, све ново постаде.

¹⁸А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

¹⁸Али је све од Бога, који помири нас са собом кроз Исуса Христа, и даде нам службу помирења.

¹⁹сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше [на човеците] прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

¹⁹Јер Бог беше у Христу, и свет помири са собом не примивши им грехе њихове, и метнувши у нас реч помирења.

²⁰И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим [ви] от Христова страна, примирете се с Бога,

²⁰Тако смо ми послани место Христа, као да Бог говори кроз нас; молимо вас у име Христово помирите се с Богом.

²¹Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

²¹Јер Оног који не знаше греха нас ради учини грехом, да ми будемо правда Божја у Њему.