¹Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

¹Зато имајући ову службу као што бисмо помиловани, не досађује нам се;

²но се отрекохме от тайни и срамотни [дела], и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

²Него се одрекосмо тајног срама да не живимо у лукавству, нити да изврћемо реч Божију, него јављањем истине да се покажемо свакој савести човечијој пред Богом.

³Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

³Ако ли је пак покривено јеванђеље наше у онима је покривено који гину,

⁴за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да [ги] не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁴У којима бог света овог ослепи разуме неверника, да им не засветли видело јеванђеља славе Христове, који је обличје Бога, који се не види.

⁵(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁵Јер себе не проповедамо него Христа Исуса Господа, а себе саме ваше слуге Исуса Господа ради.

⁶Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, [Той е], Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети [света] с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁶Јер Бог који рече да из таме засветли видело, засветли у срцима нашим на светлост познања славе Божије у лицу Исуса Христа.

⁷А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да [се види], че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁷Али ово благо имамо у земљаним судовима, да премноштво силе буде од Бога, а не од нас.

⁸Угнетявани [сме] отвсякъде, но не [сме] утеснени; в недоумение [сме], но не до отчаяние;

⁸У свему имамо невоље, али нам се не досађује; збуњени смо, али не губимо наду;

⁹гонени [сме], но не оставени; повалени [сме], но не погубени.

⁹Прогоне нас, али нисмо остављени; обаљују нас, али не гинемо.

¹⁰Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹⁰И једнако носимо на телу смрт Господа Исуса, да се и живот Исусов на телу нашем покаже.

¹¹Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹¹Јер ми живи једнако се предајемо на смрт за Исуса, да се и живот Исусов јави на смртном телу нашем.

¹²Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹²Зато дакле смрт влада у нама, а живот у вама.

¹³А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, [понеже] вярваме, затова и говорим;

¹³Имајући пак онај исти дух вере као што је написано: веровах, зато говорих; ми верујемо, зато и говоримо.

¹⁴понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁴Знајући да ће Онај који подиже Исуса, и нас подигнути с Исусом, и поставити с вама.

¹⁵Защото всичко това [е] заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, [които са я получили], да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁵Јер је све вас ради, да благодат умножена изобилује хвалама на славу Божију.

¹⁶Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁶Зато нам се не досађује; но ако се наш спољашњи човек и распада, али се унутрашњи обнавља сваки дан.

¹⁷Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁷Јер наша лака садашња брига доноси нам вечну и од свега претежнију славу.

¹⁸които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

¹⁸Нама који не гледамо на ово што се види, него на оно што се не види; јер је ово што се види, за време, а оно што се не види, вечно.