¹Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

¹Почињемо ли се опет сами хвалити вама? Или требамо као неки препоручене посланице на вас или од вас?

²Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

²Јер сте ви наша посланица написана у срцима нашим, коју познају и читају сви људи;

³и явявате се, че сте Христово писмо, [произлязло] чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

³Који сте се показали да сте посланица Христова, коју смо ми служећи написали не мастилом него Духом Бога Живога, не на каменим даскама него на месним даскама срца.

⁴Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁴А такво поуздање имамо кроз Христа у Бога,

⁵Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁵Не да смо врсни од себе помислити шта, као од себе, него је наша врсноћа од Бога;

⁶Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁶Који и учини нас врсним да будемо слуге новом завету, не по слову него по духу; јер слово убија, а дух оживљује.

⁷Но, ако служението на [онова, което докарва] смърт, [написано] с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁷Ако ли служба смрти која је у камењу изрезана словима, би у слави да синови Израиљеви не могоше погледати на лице Мојсијево од славе лица његовог која престаје:

⁸как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁸А камоли неће много већма служба духа бити у слави?

⁹Защото, ако служението на [онова, което докарва] осъждане, [стана със] слава, служението на [онова, което докарва] правда, го надминава много повече в слава.

⁹Јер кад је служба осуђења слава, много већма изобилује служба правде у слави.

¹⁰(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹⁰Јер и није славно што се прослави с ове стране према превеликој слави.

¹¹Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹¹Јер кад је славно оно што престаје, много ће већма бити у слави оно што остаје.

¹²И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹²Имајући дакле такву наду с великом слободом радимо;

¹³и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹³И не као што Мојсије меташе покривало на лице своје, да не би могли синови Израиљеви гледати свршетак онога што престаје.

¹⁴Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не [им] е открито, че [тоя завет] преминава в Христа.

¹⁴Но заслепише помисли њихове; јер до самог овог дана стоји оно покривало неоткривено у читању старог завета, јер у Христу престаје.

¹⁵А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁵Него до данас кад се чита Мојсије, покривало на срцу њиховом стоји.

¹⁶но когато [Израил] се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁶А кад се обрате ка Господу, узеће се покривало.

¹⁷А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, [там] е свобода,

¹⁷А Господ је Дух: а где је Дух онде је слобода.

¹⁸А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

¹⁸Ми пак сви који откривеним лицем гледамо славу Господњу, преображавамо се у оно исто обличје из славе у славу, као од Господњег Духа.