¹Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

¹Ово пак судих у себи да опет не дођем к вама у жалости.

²Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

²Јер ако ја чиним жалост вама, ко је који ће мене веселити осим оног који прима жалост од мене?

³И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е [радост] на всички ви.

³И писах вам ово исто, да кад дођем не примим жалост на жалост, а за које би ваљало да се веселим надајући се на све вас да је моја радост свих вас.

⁴Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁴Јер од бриге многе и туге срца написах вам с многим сузама, не да бисте се ожалостили него да бисте познали љубав коју имам изобилно к вама.

⁵Но ако някой [ме] е наскърбил, не е наскърбил [само] мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁵Ако ли је ко мене ражалио, не ражали мене, до неколико, да не отежам свима вама.

⁶За такъв един доста е наказанието, което му е било [наложено] от повечето [от вас;]

⁶Јер је довољно таквоме кар овај од многих.

⁷така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁷Зато ви, насупрот, већма да опраштате и тешите, да такав како не падне у превелику жалост.

⁸Затова ви моля да го уверите в любовта [си] към него.

⁸Зато вас молим, утврдите к њему љубав.

⁹Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

⁹Јер вам зато и писах, да познам поштење ваше јесте ли у свачему послушни.

¹⁰А комуто вие прощавате нещо, [прощавам] и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹⁰А коме ви шта опростите оном опраштам и ја; јер ја ако шта коме опростих, опростих му вас ради место Исуса Христа,

¹¹да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹¹Да нас не превари сотона; јер знамо шта он мисли.

¹²А когато дойдох в Троада да [проповядвам] Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното [дело],

¹²А кад дођох у Троаду да проповедам јеванђеље Христово, и отворише ми се врата у Господу,

¹³духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹³Не имадох мира у духу свом, не нашавши Тита, брата свог; него опростивши се с њима изиђох у Македонију.

¹⁴Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁴Али хвала Богу који свагда нама даје победу у Христу Исусу, и кроз нас јавља мирис познања свог на сваком месту.

¹⁵Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁵Јер смо ми Христов мирис Богу и међу онима који се спасавају и који гину:

¹⁶На едните [сме] смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това [дело] кой е способен?

¹⁶Једнима дакле мирис смртни за смрт, а другима мирис животни за живот. И за ово ко је вредан?

¹⁷[Ние сме], защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

¹⁷Јер ми нисмо као многи који нечисто проповедају реч Божију, него из чистоте, и као из Бога, пред Богом, у Христу говоримо.