¹Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

¹Од Павла, апостола Исуса Христа по вољи Божијој и брата Тимотија цркви Божјој у Коринту, са свима светима који су у свој Ахаји:

²Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

²Благодат вам и мир од Бога Оца нашег, и Господа Исуса Христа.

³Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

³Благословен Бог и Отац Господа нашег Исуса Христа, Отац милости и Бог сваке утехе,

⁴Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁴Који нас утешава у свакој невољи нашој, да бисмо могли утешити оне који су у свакој невољи утехом којом нас саме Бог утешава.

⁵Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁵Јер како се страдања Христова умножавају на нама тако се и утеха наша умножава кроз Христа.

⁶Но, ако ни наскърбяват, [това е] за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, [това е] за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁶Ако ли смо, пак, у невољи, за вашу је утеху и спасење, које постаје у трпљењу тих истих страдања која и ми подносимо.

⁷И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁷И надање наше тврдо је за вас. Ако ли се утешавамо, за вашу је утеху и спасење, знајући да као што сте заједничари у нашем страдању тако и у утеси.

⁸Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁸Јер вам нећемо, браћо, затајити невољу нашу која нам се догоди у Азији кад нам је било претешко и преко силе тако да се нисмо надали ни живети;

⁹даже ние сами [счетохме, че] бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

⁹Него сами у себи расудисмо да нам ваља помрети, да се већ не уздасмо у себе него у Бога који подиже мртве.

¹⁰И Той ни избави от толкоз [близка] смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹⁰Који нас је од толике смрти избавио, и избавља; и у Њега се уздамо да ће нас и још избавити,

¹¹като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради [стореното] на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹¹С помоћу и ваше молитве за нас; да многи људи многу хвалу дају Богу за даре који су нама дати вас ради.

¹²Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹²Јер је наша слава ово: сведочанство савести наше да смо у простоти и чистоти Божјој, а не у мудрости телесној него по благодати Божјој живели на свету, а особито међу вама.

¹³Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹³Јер вам друго не пишемо него шта читате и разумевате. А надам се да ћете и до краја разумети.

¹⁴(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁴Као што неки и разуместе да смо вам слава као и ви нама за дан Господа нашег Исуса Христа.

¹⁵С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁵И у овом поуздању хтедох да вам дођем пре, да другу благодат имате;

¹⁶като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и [тогава] вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁶И кроз вас да дођем у Македонију, и опет из Македоније да дођем к вама, и ви да ме пратите у Јудеју.

¹⁷Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁷Али кад сам ово хтео, еда ли сам дакле шта непристојно чинио? Или што се накањујем, да се по телу накањујем, да буде у мене да да, а не не?

¹⁸Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

¹⁸Али је Бог веран, те реч наша к вама не би да и не.

¹⁹Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

¹⁹Јер Син Божји Исус Христос, ког ми вама приповедасмо ја и Силван и Тимотије, не би да и не, него у Њему би да.

²⁰понеже в Него е Да [за всичките] Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²⁰Јер колико је обећања Божијих, у Њему су да, и у Њему амин, Богу на славу кроз нас.

²¹А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²¹А Бог је који нас утврди с вама у Христу, и помаза нас,

²²Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²²Који нас и запечати, и даде залог Духа у срца наша.

²³Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²³А ја за сведока Бога призивам на своју душу да штедећи вас не дођох више у Коринт.

²⁴защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите [твърди].

²⁴Не као да ми владамо вером вашом, него смо помагачи ваше радости; јер у вери стојите.