¹А Готолия Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род.

¹А Готолија, мати Охозијина, видевши да јој погибе син уста и поби сав род царски.

²Но Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит.

²Али Јосавеја, кћи цара Јорама сестра Охозијина, узе Јоаса сина Охозијиног, и украде га између синова царевих, које убијаху, и с дојкињом његовом сакри га од Готолије у ложницу, те не погибе.

³И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

³И би сакривен с њом у дому Господњем шест година, а Готолија цароваше у земљи.

⁴Но в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син.

⁴А седме године посла Јодај и дозва стотинике и војводе и војнике, и уведе их к себи у дом Господњи, и ухвати веру с њима, и закле их у дому Господњем, и показа им сина царевог.

⁵И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате [на служба] в събота, нека пази стража при царската къща,

⁵И заповеди им говорећи: Ово учините: вас трећина, који долазите у суботу, нека чувају стражу у двору царском.

⁶една трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой.

⁶А трећина нека буде на вратима сурским, а трећина на вратима која су иза војника; и чувајте дом од силе.

⁷И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте [службата] в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.

⁷А два дела вас свих који одлазе у суботу нека чувају стражу у дому Господњем око цара.

⁸И да окръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.

⁸И опколите цара сваки са својим оружјем у руци, и ко би навалио међу врсте нека се погуби, и будите с царем кад стане излазити и улазити.

⁹И тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят [на служба] в събота, и ония, които щяха да оставят [службата] в събота - та дойдоха при свещеника Иодай.

⁹И стотиници учинише све како заповеди Јодај свештеник; и узеше сваки своје људе који долажаху у суботу с онима који одлажаху у суботу, и дођоше к свештенику Јодају.

¹⁰И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.

¹⁰И свештеник даде стотиницима копља и штитове цара Давида, што беху у дому Господњем.

¹¹И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.

¹¹И војници стадоше сваки са својим оружјем у руци од десне стране дома до леве стране дома према олтару и према дому око цара.

¹²Тогава [Иодай] изведе царския син та положи на него короната и [му връчи божественото] заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят!

¹²Тада изведе сина царевог, и метну му венац на главу, и даде му сведочанство, и поставише га царем, и помазаше га, и пљескајући рукама говораху: Да живи цар!

¹³А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,

¹³А кад Готолија чу вику народа, који се стецаше, дође к народу у дом Господњи;

¹⁴и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!

¹⁴И погледа, и гле, цар стајаше код ступа по обичају, и кнезови и трубе око цара, и сав народ из земље радоваше се, и трубе трубљаху. Тада Готолија раздре хаљине своје и повика: Буна! Буна!

¹⁵И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.

¹⁵А свештеник Јодај заповеди стотиницима који беху над војском, и рече им: Изведите је из врста напоље, и ко пође за њом погубите га мачем; јер рече свештеник: Да не погине у дому Господњем.

¹⁶И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.

¹⁶И начинише јој место; и кад дође на пут којим се иде у дом царски коњским вратима, онде је убише.

¹⁷Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете.

¹⁷Тада Јодај учини завет између Господа и цара и народа да ће бити народ Господњи, такође и између цара и народа.

¹⁸И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.

¹⁸Потом сав народ земаљски отиде у дом Валов, и раскопаше дом и олтар, и изломише ликове његове сасвим; а Матана свештеника Валовог убише пред олтарима. А свештеник опет уреди службу у дому Господњем.

¹⁹Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.

¹⁹И узе стотинике и војводе и војнике и сав народ земаљски, и изведоше цара из дома Господњег, и уђоше у дом царски путем на врата војничка. И седе на царски престо.

²⁰Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.

²⁰И радоваше се сав народ земаљски, и град се умири пошто Готолију убише мачем код царског дома.

²¹Иоас беше на седем години, когато се възцари.

²¹Јоасу беше седам година кад се зацари.