¹А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, [в които] рече:

¹А Ахав имаше седамдесет синова у Самарији; и Јуј написа књигу и посла је у Самарију ка главарима језраелским, старешинама и хранитељима Ахавовим, и рече:

²Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

²Како ова књига дође к вама, у којих су синови господара вашег и кола и коњи и град тврди и оружје,

³то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.

³Гледајте који је најбољи и највештији између синова господара вашег, те га посадите на престо оца његовог, и бијте се за дом господара свог.

⁴Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

⁴Али се они врло уплашише и рекоше: Ето, два цара не одолеше му, а како ћемо му ми одолети?

⁵И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.

⁵И који беше над домом, и који беше над градом, и старешине и хранитељи послаше к Јују говорећи: Ми смо слуге твоје, чинићемо све што нам кажеш; нећемо никога постављати царем; чини шта ти је воља.

⁶Тогава им писа второ писмо, [в което] рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).

⁶И он им написа другу књигу говорећи: Ако сте моји и слушате мене, узмите главе свих синова господара свог и дођите к мени сутра у ово доба у Језраел. А синови цареви, седамдесет људи, беху код најзнатнијих грађана, који их храњаху.

⁷И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.

⁷И кад им дође ова књига, узеше синове цареве и поклаше, седамдесет људи, и метнувши главе њихове у котарице послаше му у Језраел.

⁸И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата [да стоят] до утре.

⁸И дође гласник, који му јави говорећи: Донесоше главе синова царевих. А он рече: Сложите их у две гомиле на вратима, нека стоје до сутра.

⁹И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

⁹А ујутру изашав стаде и рече свему народу: Ви нисте криви; ето, ја се подигох на господара свог и убих га; али ко поби све ове?

¹⁰Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

¹⁰Видите сада да није изостала ниједна реч Господња коју рече Господ за дом Ахавов, него је Господ учинио што је говорио преко слуге свог Илије.

¹¹И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.

¹¹Потом поби Јуј све који беху остали од дома Ахавовог у Језраелу и све властеље његове и пријатеље његове и свештенике његове, да не оста ниједан.

¹²Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,

¹²Потом се подиже и пође да иде у Самарију; и кад беше код колибе пастирске на путу,

¹³Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

¹³Нађе Јуј браћу Охозије цара Јудиног, и рече: Ко сте? Они рекоше: Ми смо браћа Охозијина и идемо да поздравимо синове цареве и синове царичине.

¹⁴И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.

¹⁴Тада рече: Похватајте их живе. И похваташе их живе и поклаше их на студенцу код колибе пастирске, њих четрдесет, и не остави ниједног од њих.

¹⁵И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце [към мене], както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, [каза Ииуй], дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:

¹⁵Потом отишавши оданде нађе Јонадава, сина Рихавовог, који га срете. А он га поздрави и рече му: Је ли срце твоје право као што је моје срце према твом? А Јонадав одговори: Јесте. Ако јесте, одговори Јуј, дај ми руку. И даде му руку; а он га узе к себи у кола.

¹⁶Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.

¹⁶И рече: Хајде са мном, и види моју ревност за Господа. И одвезоше га на његовим колима.

¹⁷И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

¹⁷И кад дође у Самарију, поби све што беше остало од дома Ахавовог у Самарији докле га не истреби по речи коју Господ рече Илији.

¹⁸Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.

¹⁸Потом сабра Јуј сав народ и рече му: Ахав је мало служио Валу, Јуј ће му служити више.

¹⁹Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам [да принеса] голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

¹⁹Зато дозовите ми све пророке Валове, све слуге његове и све свештенике његове, ниједан да не изостане, јер велику жртву хоћу да принесем Валу; ко не дође, погинуће. А Јуј чињаше тако из преваре хотећи побити слуге Валове.

²⁰И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.

²⁰И рече Јуј: Светкујте светковину Валу. И огласише је.

²¹И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.

²¹И посла Јуј по свему Израиљу, те дођоше све слуге Валове, и не изоста ниједан да не дође; и уђоше у кућу Валову, и напуни се кућа Валова од краја до краја.

²²И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.

²²Тада рече ономе који беше над ризницом: Изнеси хаљине свим слугама Валовим. И изнесе им хаљине.

²³Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но [да бъдат] само служители на Ваала.

²³Затим уђе Јуј с Јонадавом, сином Рихавовим у кућу Валову, и рече слугама Валовим: Промотрите и видите да није ту с вама који слуга Господњи, него само слуге Валове.

²⁴И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от [тия] човеци, които доведох в ръцете ви, животът му [ще се вземе] вместо неговия живот.

²⁴И тако уђоше да принесу приносе и жртве паљенице, а Јуј намести напољу осамдесет људи, и рече: Ако утече који од ових људи које вам дајем у руке, душа ће ваша бити за душу његову.

²⁵И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

²⁵А кад се сврши жртва паљеница, заповеди Јуј војницима и војводама: Уђите, побијте их, да не изађе ниједан. И тако их побише оштрим мачем и побацаше их војници и војводе; потом отидоше у сваки град где беше кућа Валова.

²⁶извадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха,

²⁶И избацише ликове из куће Валове, и спалише их.

²⁷строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, [както е] до днес.

²⁷И изломише лик Валов и раскопаше кућу Валову, и од ње начинише проходе до данашњег дана.

²⁸Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.

²⁸Тако Јуј истреби Вала из Израиља.

²⁹Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, [то ест], от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

²⁹Али не одступи Јуј од грехова Јеровоама сина Наватовог, којима наваде на грех Израиља, од златних телаца, који беху у Ветиљу и у Дану.

³⁰Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.

³⁰А Господ рече Јују: Што си добро свршио што је право преда мном, и што си учинио дому Ахавовом све што ми је било у срцу, зато ће синови твоји седети на престолу Израиљевом до четвртог кољена.

³¹Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.

³¹Али Јуј не пажаше да ходи по закону Господа Бога Израиљевог свим срцем својим, не одступи од грехова Јеровоамових, којима наведе на грех Израиља.

³²В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,

³²У то време поче Господ крњити Израиља, јер их поби Азаило по свим међама Израиљевим.

³³от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.

³³Од Јордана к истоку сунчаном, сву земљу галадску, Гадову и Рувимову и Манасијину, од Ароира на потоку Арнону, и Галад и Васан.

³⁴А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

³⁴А остала дела Јујева и све што је чинио, и сва јунаштва његова, нису ли записана у дневнику царева Израиљевих?

³⁵И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.

³⁵И почину Јуј код отаца својих, и погребоше га у Самарији; а на његово се место зацари Јоахаз син његов.

³⁶И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.

³⁶А царова Јуј над Израиљем у Самарији двадесет и осам година.