¹Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;

¹А Јелисије пророк дозва једног између синова пророчких, и рече му: Опаши се и узми ову уљаницу, па иди у Рамот галадски.

²и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез [при него], дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.

²И кад дођеш онамо, видећеш онде Јуја, сина Јосафата сина Нимсијиног, и ушавши изведи га између браће његове и одведи га у најтајнију клет.

³После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.

³И узми уљаницу и излиј му на главу, и реци: Овако вели Господ: Помазах те за цара над Израиљем. Затим отвори врата и бежи, и не забављај се.

⁴И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.

⁴И отиде младић, момак пророков, у Рамот галадски.

⁵И като стигна, ето, военачалниците седяха [заедно]; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.

⁵И кад уђе, гле, сеђаху војводе; а он рече: Војводо, имам нешто да ти кажем. А Јуј му рече: Коме између свих нас? А он рече: Теби, војводо.

⁶И той стана та влезе в къщата. Тогава [пророкът] изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.

⁶Тада уста, и уђе у кућу, а он му изли на главу уље, и рече му: Овако вели Господ Бог Израиљев: Помазах те за цара над народом Господњим, Израиљем.

⁷И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.

⁷И побиј дом Ахава господара свог, јер хоћу да покајем крв слуга својих пророка, и крв свих слуга Господњих од руке Језавељине.

⁸Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил;

⁸И тако ће изгинути сав дом Ахавов, и истребићу Ахаву и оно што уза зид мокри, и ухваћеног и остављеног у Израиљу.

⁹и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.

⁹И учинићу с домом Ахавовим као с домом Јеровоама сина Наватовог и као с домом Васе сина Ахијиног.

¹⁰А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.

¹⁰И Језавељу ће изјести пси у пољу језраелском и неће бити никога да је погребе. Потом отвори врата и побеже.

¹¹Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един [от тях] му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.

¹¹А Јуј изађе к слугама господара свог, и запиташе га: Је ли добро? Што је дошао тај безумник к теби? А он им рече: Знате човека и беседу његову.

¹²А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.

¹²А они рекоше: Није истина; кажи нам. А он им рече: Тако и тако рече ми говорећи: Овако вели Господ: Помазах те за цара над Израиљем.

¹³Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под [Ииуя] на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.

¹³Тада брже узеше свак своју хаљину, и метнуше пода њ на највишем басамаку, и затрубише у трубу и рекоше: Јуј поста цар.

¹⁴Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;

¹⁴Тако се побуни Јуј, син Јосафата сина Нимсијиног, на Јорама; а Јорам чуваше Рамот галадски са свим Израиљем од Азаила, цара сирског.

¹⁵а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.

¹⁵А беше се вратио цар Јорам да се лечи у Језраелу од рана које му задаше Сирци, кад се бијаше с Азаилом, царем сирским. И рече Јуј: Ако вам је воља, нека нико не излази из града да отиде и јави у Језраел.

¹⁶Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.

¹⁶И Јуј седе на кола и отиде у Језраел, јер Јорам лежаше онде; и Охозија, цар Јудин беше дошао да види Јорама.

¹⁷И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: [С] мир ли [идеш?]

¹⁷А стражар који стајаше на кули у Језраелу, кад угледа људство Јујево где иде, рече: Неко људство видим. Тада рече Јорам: Узми коњика и пошљи га пред њих, и нека запита: Је ли мир?

¹⁸Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: [С] мир ли [идеш?] А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.

¹⁸И отиде коњик преда њ, и рече: Овако вели цар: Је ли мир? А Јуј рече: Шта је теби до мира? Хајде за мном. А стражар јави говорећи: Гласник дође до њих, али се не враћа.

¹⁹Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: [С] мир ли [идеш?] А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми.

¹⁹И посла другог коњика, који кад дође к њима рече: Овако вели цар: Је ли мир? А Јуј рече: Шта је теби до мира? Хајде за мном.

²⁰И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но [и той] не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.

²⁰Опет јави стражар говорећи: Дође до њих, али се не враћа; а ход као да је ход Јујев, јер иде помамно.

²¹Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.

²¹Тада рече Јорам: Прежи. И упрегоше у кола његова. Тако изађе Јорам цар Израиљев и Охозија цар Јудин, сваки на својим колима, и отидоше на сусрет Јују, и сретоше га на њиви Навутеја Језраељанина.

²²И Иорам, като видя Ииуя, рече: [С] мир ли [идеш], Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?

²²И кад Јорам угледа Јуја, рече му: Је ли мир, Јују? А он одговори: Какав мир? Док је толиког курвања Језавеље, матере твоје и чарања њених.

²³Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!

²³Тада Јорам окрете се и побеже говорећи Охозији: Издаја, Охозија!

²⁴А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.

²⁴Али Јуј зграби лук свој и устрели Јорама међу плећа да му стрела прође кроз срце, те паде у колима својим.

²⁵Тогава рече [Ииуй] на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в [оная] част от нивата, [която принадлежи] на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:

²⁵Тада рече Јуј Вадекару, војводи свом: Узми га, и баци га на њиву Навутеја Језраељанина; јер опомени се кад ја и ти заједно јахасмо за Ахавом оцем његовим, како Господ изрече за њ ово зло:

²⁶Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част [от нивата] ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.

²⁶Заиста, крв Навутејеву и крв синова његових видех синоћ, рече Господ, и платићу ти на овој њиви, рече Господ. Зато узми га сад и баци на ту њиву по речи Господњој.

²⁷А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. [И поразиха го] в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.

²⁷А Охозија, цар Јудин видевши то побеже к дому у врту; али га потера Јуј, и рече: Убијте и тога на његовим колима. И ранише га на брду Гуру, које је код Ивлеама. И утече у Мегидон, и онде умре.

²⁸И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.

²⁸И слуге га његове метнуше на кола и одвезоше у Јерусалим, и погребоше га у гробу његовом код отаца његових у граду Давидовом.

²⁹А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син.

²⁹А једанаесте године царовања Јорама, сина Ахавовог поче царовати Охозија над Јудом.

³⁰Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни [клепачите на] очите си, накити главата си и надникна през прозореца.

³⁰Иза тога Јуј дође у Језраел. А Језавеља кад чу, намаза лице своје и накити главу своју, па гледаше с прозора.

³¹И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: [С] мир ли [идеш], ти Зимриевце, убийцо на господаря си?

³¹И кад Јуј улажаше на врата, рече она: Је ли мир, Зимрије, крвниче господара свог?

³²А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.

³²А он погледа на прозор и рече: Ко је са мном? Ко? Тада погледаше у њ два три дворанина.

³³И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.

³³А он им рече: Баците је доле. И бацише је, и прште крв њена по зиду и по коњима, и погази је.

³⁴И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.

³⁴Потом ушавши једе и пи, па рече: Видите ону проклетницу и погребите је, јер је царска кћи.

³⁵И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.

³⁵И отидоше да је погребу, и не нађоше од ње ништа до лобању и стопала и шаке.

³⁶И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;

³⁶И дођоше натраг и јавише, а он рече: То је реч Господња, коју је рекао преко слуге свог Илије Тесвићанина говорећи: У пољу језраелском изјешће пси тело Језавељино.

³⁷и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.

³⁷Нека буде тело Језавељино као гној на њиви у пољу језраелском да се не може казати: Ово је Језавеља.