¹А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята [и ще продължи] седем години.

¹И говори Јелисије жени којој сина поврати у живот, и рече: Устани и иди с домом својим, и склони се где можеш; јер је Господ дозвао глад која ће доћи и бити на земљи седам година.

²И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години.

²А жена уста, и учини како рече човек Божји, јер отиде с домом својим и оста у земљи филистејској седам година.

³А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

³А кад прође седам година, врати се жена из земље филистејске, и отиде да моли цара за кућу своју и за њиву своју.

⁴А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши.

⁴А цар говораше с Гијезијем, момком човека Божијег, и рече: Приповеди ми сва велика дела која је учинио Јелисије.

⁵И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи.

⁵А кад он приповедаше цару како је мртвог оживео, гле, жена, којој је сина оживео, стаде молити цара за кућу своју и за њиву своју. А Гијезије рече: Господару мој, царе, ово је она жена и ово је син њен, ког је Јелисије оживео.

⁶И царят запита жената, и тя му разказа [работата]. Тогава царят й определи един чиновник, [комуто] каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

⁶Тада цар запита жену, и она му приповеди. И цар јој даде једног дворанина и рече му: Врати јој све што је њено и све приходе од њива од дана кад је оставила земљу све до сада.

⁷А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

⁷После тога дође Јелисије у Дамаск, а цар сирски Вен-Адад беше болестан, и јавише му говорећи: Дошао је човек Божји овамо.

⁸И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

⁸А цар рече Азаилу: Узми са собом дар и иди на сусрет човеку Божијем, и преко њега питај Господа хоћу ли оздравити од ове болести.

⁹И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

⁹Тада отиде Азаило на сусрет њему понесавши дар, свакојаких добрих ствари из Дамаска натоварених на четрдесет камила; и дошавши стаде пред њим и рече: Син твој Вен-Адад цар сирски посла ме к теби говорећи: Хоћу ли оздравити од ове болести?

¹⁰И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш [от болестта]. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре [друго-яче].

¹⁰А Јелисије му рече: Иди, реци му: Оздравићеш; али ми је Господ показао да ће умрети.

¹¹И втренчи погледа си в [Азаила] без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

¹¹И упрвши очи у њ гледаше дуго и заплака се човек Божји.

¹²А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

¹²А Азаило му рече: Што плаче господар мој? А он рече: Јер знам какво ћеш зло учинити синовима Израиљевим, градове ћеш њихове палити огњем, и младиће ћеш њихове сећи мачем, и децу ћеш њихову разбијати и трудне жене њихове растрзати.

¹³И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

¹³А Азаило рече: А шта је слуга твој, пас, да учини тако велику ствар? А Јелисије му рече: Показао ми је Господ да ћеш ти бити цар у Сирији.

¹⁴Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

¹⁴Тада отишавши од Јелисија дође ка господару свом; а он му рече: Шта ти рече Јелисије? А он одговори: Рече ми да ћеш оздравити.

¹⁵А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

¹⁵Али сутрадан узе Азаило покривач и замочивши га у воду простре му по лицу, те умре. А на његово место зацари се Азаило.

¹⁶И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава {Изоставят се думите: Когато Иосафат царуваше над Юда.}, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

¹⁶Пете године царовања Јорама, сина Ахавовог над Израиљем, кад Јосафат беше цар Јудин, поче царовати Јорам, син Јосафатов цар Јудин.

¹⁷Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

¹⁷Имаше тридесет и две године кад поче царовати, и царова осам година у Јерусалиму.

¹⁸И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

¹⁸И хођаше путем царева Израиљевих, као што је чинио дом Ахавов; јер кћи Ахавова беше му жена, те он чињаше што је зло пред Господом.

¹⁹При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

¹⁹Али Господ не хте затрти Јуде ради Давида слуге свог, као што му беше рекао да ће му дати видело између синова његових довека.

²⁰В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

²⁰За његовог времена одврже се Едом да не буде под Јудом, и постави цара над собом.

²¹Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

²¹Зато отиде Јорам у Сир и сва кола његова с њим; и уста ноћу и удари на Едомце, који га беху опколили, и на заповеднике од кола, и побеже народ у своје шаторе.

²²Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, [и остана независим] до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

²²Ипак се одвргоше Едомци да не буду под Јудом, до данашњег дана. У исто време одметну се и Ливна.

²³А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

²³А остала дела Јорамова и све што је чинио, није ли то записано у дневнику царева Јудиних?

²⁴И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

²⁴И Јорам почину код отаца својих, и би погребен код отаца својих у граду Давидовом. А на његово се место зацари син његов Охозија.

²⁵Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

²⁵Године дванаесте царовања Јорама, сина Ахавовог, над Израиљем поче царовати Охозија син Јорамов, цар Јудин.

²⁶Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

²⁶Имаше Охозија двадесет и две године кад се зацари, и царова годину дана у Јерусалиму. Матери му беше име Готолија, кћи Амрија цара Израиљевог.

²⁷Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

²⁷Он хођаше путем дома Ахавовог, и чињаше што је зло пред Господом, као дом Ахавов, јер беше зет дому Ахавовом.

²⁸И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

²⁸Зато пође с Јорамом, сином Ахавовим, на војску на Азаила цара сирског у Рамот галадски; али Сирци разбише Јорама.

²⁹И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама {Т.е., Рамот-галаад.}, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.

²⁹И врати се цар Јорам да се лечи у Језраелу од рана које му задаше Сирци у Рами, кад се бијаше с Азаилом, царем сирским; а Охозија, син Јорамов цар Јудин, отиде да види Јорама, сина Ахавовог у Језраелу, јер беше болестан.