¹Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.

¹Друге године царовања Јоаса, сина Јоахазовог над Израиљем, зацари се Амасија, син Јоасов над Јудом.

²Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.

²Беше му двадесет и пет година кад поче царовати, и царова двадесет и девет година у Јерусалиму. Матери му беше име Јоадана, из Јерусалима.

³Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпил баща му Иоас.

³И чињаше што је право пред Господом, али не као Давид отац његов; сасвим чињаше онако како је чинио отац његов Јоас.

⁴Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.

⁴Јер висине не бише оборене: народ још приношаше жртве и кађаше на висинама.

⁵И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

⁵А кад се утврди царство у руци његовој, он поби слуге своје које су убиле цара, оца његовог.

⁶Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грях.

⁶Али синове тих крвника не поби, као што пише у књизи закона Мојсијевог, где је заповедио Господ говорећи: Очеви да не гину за синове нити синови за очеве, него сваки за свој грех нека гине.

⁷Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе [град] Села с бой, нарече го Иоктеил, [както се казва] и до днес.

⁷Он поби десет хиљада Едомаца у сланој долини, и узе Селу ратом, и прозва је Јоктеил, које оста до данас.

⁸Тогава Амасия прати човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.

⁸Тада посла Амасија посланике к Јоасу, сину Јоахаза сина Јујевог, цару Израиљевом, и рече: Дођи да се огледамо.

⁹А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

⁹А Јоас, цар Израиљев посла к Амасији цару Јудином и поручи му: Трн на Ливану посла ка кедру на Ливану, и поручи: Дај своју кћер сину мом за жену; али наиђе зверје ливанско, и изгази трн.

¹⁰Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

¹⁰Побио си Едомце, па се понесе срце твоје; хвали се, и седи код куће своје; зашто би се заплитао у зло да паднеш и ти и Јуда с тобом?

¹¹Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

¹¹Али не послуша Амасија; и подиже се Јоас, цар Израиљев, и огледаше се, он и Амасија цар Јудин, у Вет-Семесу Јудином.

¹²И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

¹²Али Јуду разби Израиљ, те побегоше сваки к свом шатору.

¹³И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

¹³А Амасију, цара Јудиног, сина Јоаса сина Охозијиног, ухвати Јоас цар Израиљев у Вет-Семесу; потом дође у Јерусалим и обори зид јерусалимски од врата Јефремових до врата на углу четири стотине лаката.

¹⁴И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

¹⁴И узе све злато и сребро и све посуђе што се нађе у дому Господњем и у ризницама дома царевог, и таоце, па се врати у Самарију.

¹⁵(А останалите дела, които извърши Иоас и юначествата му, и как воюва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

¹⁵А остала дела Јоасова, што је учинио, и јунаштва његова, и како је војевао с Амасијом царем Јудиним, није ли то записано у дневнику царева Израиљевих?

¹⁶И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам).

¹⁶И почину Јоас код отаца својих, и би погребен у Самарији код царева Израиљевих, а на његово се место зацари Јеровоам, син његов.

¹⁷А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години.

¹⁷Амасија пак, син Јоасов цар Јудин, поживе петнаест година по смрти Јоаса сина Јоахазовог, цара Израиљевог.

¹⁸А останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

¹⁸А остала дела Амасијина нису ли записана у дневнику царева Јудиних?

¹⁹И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

¹⁹И дигоше буну на њ у Јерусалиму, те побеже у Лахис, а они послаше за њим у Лахис и убише га онде.

²⁰И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.

²⁰А оданде га донесоше на коњима, и би погребен у Јерусалиму код отаца својих у граду Давидовом.

²¹Тогава всичките Юдови люде взеха Азария {В гл. 15:13 и 2 Лет. 26:1, Озия.}, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

²¹Тада сав народ Јудин узе Азарију, коме беше шеснаест година, и зацарише га на место оца његовог Амасије.

²²Той съгради Елат и го възвърна на Юда след като [баща му] царят заспа с бащите си.

²²Он сазида Елат повративши га Јуди пошто цар почину код отаца својих.

²³В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, [и царува] четиридесет и една година.

²³Године петнаесте царовања Амасије сина Јоасовог над Јудом, зацари се Јеровоам, син Јоасов над Израиљем у Самарији, и царова четрдесет и једну годину.

²⁴Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

²⁴И чињаше што је зло пред Господом и не одступи ни од једног греха Јеровоама, сина Наватовог којима наведе на грех Израиља.

²⁵Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.

²⁵Он поврати међе Израиљеве од Емата до мора уз поље, по речи Господа Бога Израиљевог, коју рече преко слуге свог Јоне сина Аматијевог, пророка из Гетефера.

²⁶Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен {Еврейски: Нито затворен, нито свободен.}, който да помогне на Израиля.

²⁶Јер Господ виде да је у љутој невољи Израиљ, и да нема ништа ни од ухваћеног ни од остављеног, и да нема никога да помогне Израиљу.

²⁷И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави чрез ръката на Еровоама Иоасовия син.

²⁷И не беше рекао Господ да затре име Израиљево под небом; зато их избави преко Јеровоама, сина Јоасовог.

²⁸А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, [които бяха подчинени] на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

²⁸А остала дела Јеровоамова, и све што је чинио, и јунаштва његова, како је војевао и како је повратио Дамаск и Емат од Јуде Израиљу, није ли то записано у дневнику царева Израиљевих?

²⁹И Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.

²⁹Потом почину Јеровоам код отаца својих, царева Израиљевих, а на његово се место зацари Захарија, син његов.