¹В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия.

¹Године двадесет седме царовања Јеровоамовог над Израиљем зацари се Азарија, син Амасијин над Јудом.

²Той беше шестнадесет години на възраст когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

²Беше му шеснаест година кад се зацари, и царова педесет и две године у Јерусалиму. Матери му беше име Јехолија, из Јерусалима.

³Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

³Он чињаше што је право пред Господом сасвим као што је чинио Амасија, отац његов.

⁴Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

⁴Али висине не бише оборене: народ још приношаше жртве и кађаше на висинама.

⁵Но Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята.

⁵А Господ удари цара, те би губав до смрти своје; и живљаше у одвојеном дому; а Јотам, син царев управљаше двором и суђаше народу у земљи.

⁶А останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

⁶А остала дела Азаријина и све што је чинио, није ли то записано у дневнику царева Јудиних?

⁷И Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам.

⁷И почину Азарија код отаца својих, и погребоше га код отаца његових у граду Давидовом; а на његово се место зацари Јотам, син његов.

⁸В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария Еровоамовият син, [и царува] шест месеца.

⁸Тридесет осме године царовања Азаријиног над Јудом зацари се Захарија, син Јеровоамов над Израиљем у Самарији, и царова шест месеци.

⁹Той върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

⁹И чињаше што је зло пред Господом као што су чинили оци његови; не одступи од грехова Јеровоама, сина Наватовог, којима наведе на грех Израиља.

¹⁰А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари.

¹⁰И побуни се на њ Салум, син Јависов, и уби га пред народом и погуби га, и зацари се на његово место.

¹¹А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

¹¹А остала дела Захаријина, ено записана су у дневнику царева Израиљевих.

¹²Това беше [изпълнение на] словото, което Господ говори на Ииуя като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.

¹²То је реч Господња коју рече Јују говорећи: Синови твоји до четвртог колена седеће на престолу Израиљевом. И зби се тако.

¹³Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия {В гл. 14:21 и ст. 1, 6, 7, 8, 17 и 27, Азария.}, и царува един месец в Самария.

¹³Салум, син Јависов, зацари се тридесет девете године царовања Озијиног над Јудом, и царова месец дана у Самарији.

¹⁴Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Самума, Явисовия син в Самария и го уби, сам се възцари вместо него.

¹⁴Јер Менајим, син Гадијев из Терсе подиже се и дође у Самарију и уби Салума, сина Јависовог у Самарији, и погуби га, и зацари се на његово место.

¹⁵А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

¹⁵А остала дела Салумова и буна коју подиже, ето, то је записано у дневнику царева Израиљевих.

¹⁶Тогава Манаим порази Тапса и всичко що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея.

¹⁶Тада Менајим раскопа Тапсу и поби све који беху у њој и у међама њеним од Терсе, јер му не отворише, зато их поби и све трудне жене њихове распори.

¹⁷В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, [и царува] десет години в Самария.

¹⁷Године тридесет девете царовања Азаријиног над Јудом зацари се Менајим, син Гадијев над Израиљем, и царова десет година у Самарији.

¹⁸Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

¹⁸И чињаше што је зло пред Господом, не одступи свега века свог од грехова Јеровоама, сина Наватовог којима наведе на грех Израиља.

¹⁹Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

¹⁹Тада Фул, цар асирски удари на земљу, а Менајим даде Фулу хиљаду таланата сребра да би му помогао да утврди царство у својој руци.

²⁰И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята.

²⁰А те новце узе Менајим од Израиља, од свих богатих људи, да их да цару асирском, од сваког по педесет сикала. Тако се врати цар асирски, и не забави се онде у земљи.

²¹А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

²¹А остала дела Менајимова и шта је год чинио, није ли записано у дневнику царева Израиљевих?

²²И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия.

²²И почину Менајим код отаца својих, а на његово се место зацари Факија, син његов.

²³В петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, [и царува] две години.

²³Године педесете царовања Азаријиног над Јудом зацари се Факија, син Менајимов над Израиљем у Самарији, и царова две године.

²⁴Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

²⁴И чињаше што је зло пред Господом, не одступи од грехова Јеровоама сина Наватовог, којима наведе на грех Израиља.

²⁵И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си и петдесет мъже от галаадците; и уби го та сам се възцари вместо него.

²⁵И побуни се на њ Фекај син Ремалијин, војвода његов, и уби га у Самарији у царском двору, с Арговом и Аријем и с педесет људи синова Галадових; и убивши га зацари се на његово место.

²⁶А останалите дела на Факия, и всичко що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

²⁶А остала дела Факијина и шта је год чинио, ено је записано у дневнику царева Израиљевих.

²⁷В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, [и царува] двадесет години.

²⁷Године педесет друге Азарије, цара Јудиног, зацари се Фекај син Ремалијин над Израиљем у Самарији, и царова двадесет година.

²⁸Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

²⁸И чињаше што је зло пред Господом, не одступи од грехова Јеровоама, сина Наватовог, којима наведе на грех Израиља.

²⁹В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе [жителите] им пленници в Асирия.

²⁹У време Фекаја, цара Израиљевог дође Теглат-Феласар цар асирски, и узе Ијон и Авел-Ветмаху и Јанох и Кедес и Асор и Галад и Галилеју, сву земљу Нефталимову, и пресели народ оданде у Асирију.

³⁰А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея Ромелиевия син и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син.

³⁰Тада се побуни Осија, син Илин на Фекаја, сина Ремалијиног и уби га и погуби га, и зацари се на његово место двадесете године Јотама, сина Озијиног.

³¹А останалите дела на Факея, и всичко що извърши, ето написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

³¹А остала дела Фекајева и све што је чинио, ено је записано у дневнику царева Израиљевих.

³²Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия.

³²Друге године царовања Фекаја сина Ремалијиног над Израиљем зацари се Јотам, син Озијин над Јудом.

³³Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря.

³³Беше му двадесет и пет година кад поче царовати, и царова шеснаест година у Јерусалиму. Матери му беше име Јеруса, кћи Садокова.

³⁴Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия.

³⁴И чињаше што је право пред Господом, сасвим чињаше како је чинио Озија, отац његов.

³⁵Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.

³⁵Али висине не бише оборене: народ још приношаше жртве и кађаше на висинама. Он начини највиша врата на дому Господњем.

³⁶А останалите дела на Иотама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

³⁶А остала дела Јотамова и све што је чинио, није ли записано у дневнику царева Јудиних?

³⁷В онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син.

³⁷У то време поче Господ пуштати на Јуду Ресина, цара сирског и Фекаја сина Ремалијиног.

³⁸А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.

³⁸И Јотам почину код отаца својих, и би погребен код отаца својих у граду Давида оца свог; а на његово се место зацари Ахаз, син његов.