¹И тъй, в деветата, година на [Седекиевото] царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

¹И тако девете године његовог царовања, десетог месеца десетог дана дође Навуходоносор, цар вавилонски са свом војском својом на Јерусалим, и стадоше у логор под њим, и начинише опкопе око њега.

²и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

²И град би опкољен до једанаесте године царовања Седекијиног.

³А на деветия ден от [четвъртия] месец, [когато] гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

³И деветог дана месеца четвртог поста велика глад у граду, те народ земаљски немаше хлеба.

⁴отвори се пролом в градската [стена], поради което всичките военни мъже [побягнаха] през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и [царят] отиде по пътя за полето.

⁴Тада град би проваљен, а војници сви побегоше ноћу на врата између два зида уз врт царев; а Халдеји беху свуда око града; и цар отиде путем к пустињи.

⁵А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

⁵Али војска халдејска потера цара, и стигоше га у пољу јерихонском, а сва војска што беше с њим разбеже се од њега.

⁶И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, [именно],

⁶И ухватише цара, и одведоше га к цару вавилонском у Ривлу, и онде му судише.

⁷заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

⁷И синове Седекијине поклаше на његове очи, па онда Седекији ископаше очи, и свезаше га у два ланца бронзана, и одведоше га у Вавилон.

⁸А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

⁸А седмог дана петог месеца године деветнаесте царовања Навуходоносора, цара вавилонског дође у Јерусалим Невузардан заповедник стражарски, слуга цара вавилонског.

⁹та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, [сиреч], всяка голяма къща, изгори с огън.

⁹И попали дом Господњи и дом царски и све домове у Јерусалиму; све велике куће попали огњем.

¹⁰И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

¹⁰И зидове јерусалимске унаоколо развали сва војска халдејска, која беше са заповедником стражарским.

¹¹Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

¹¹А остатак народа што оста у граду, и пребеге што пребегоше к цару вавилонском, и остали прости народ одведе Навузардан, заповедник стражарски.

¹²Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

¹²Само од сиромаха у земљи остави заповедник стражарски који ће бити виноградари и ратари.

¹³А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

¹³И ступове бронзане што беху у дому Господњем, и подножја, и море бронзано које беше у дому Господњем, изломише Халдејци, и бронзу од њих однесоше у Вавилон.

¹⁴отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

¹⁴И лонце и лопате и виљушке и кадионице и све судове бронзане којима служаху, узеше,

¹⁵Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно [като] злато, и каквото сребърно [като] сребро.

¹⁵И клешта и котлиће, шта год беше златно и шта год беше сребрно, узе заповедник стражарски,

¹⁶[Колкото за] двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};

¹⁶Два ступа, једно море и подножја, што начини Соломун за дом Господњи; не беше мере бронзи од свих тих судова;

¹⁷височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия [бяха размерите] и на втория стълб с мрежата.

¹⁷Осамнаест лаката беше висок један ступ, и озго на њему беше оглавље бронзано, и оглавље беше високо три лакта, и плетенице и шипци око оглавља, све од бронзе; такав беше и други ступ с плетеницом.

¹⁸Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

¹⁸Узе заповедник стражарски и Серају првог свештеника и Софонију другог свештеника, и три вратара.

¹⁹и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;

¹⁹А из града узе једног дворанина, који беше над војницима и пет људи који стајаху пред царем, који се нађоше у граду, и првог писара војничког, који пописиваше народ по земљи у војску, и шездесет људи из народа земаљског, који се нађоше у граду.

²⁰и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

²⁰Узе их Невузардан, заповедник стражарски, и одведе к цару вавилонском у Ривлу.

²¹И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

²¹А цар их вавилонски поби и погуби у Ривли у земљи ематској. Тако би пресељен Јуда из земље своје.

²²А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.

²²А над народом који оста у земљи Јудиној, који остави Навуходоносор цар вавилонски, над њим постави Годолију, сина Ахикама, сина Сафановог.

²³А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.

²³А кад чуше све војводе и људи њихови да је цар вавилонски поставио Годолију, дођоше ка Годолији у Миспу, на име: Исмаило син Нетанијин, и Јоанан син Каријајев и Сераја син Тануметов из Нетофата, и Јазанија син Махатов, они и људи њихови.

²⁴И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

²⁴И Годолија се закле њима и људима њиховим и рече: Не бојте се службе Халдејима; седите у земљи и служите цару вавилонском, и биће вам добро.

²⁵Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

²⁵Али седмог месеца дође Исмаило, син Нетаније сина Елисамовог, рода царског, и десет људи с њим, и убише Годолију, те погибе; тако и Јудеје и Халдеје који беху с њим у Миспи.

²⁶Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

²⁶Тада се подиже сав народ, мало и велико, и војводе, те отидоше у Мисир, јер се побојаше Халдеја.

²⁷А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;

²⁷А тридесет седме године откако се зароби Јоахин, цар Јудин, дванаестог месеца, двадесет седмог дана Евил-Меродах цар вавилонски исте године зацаривши се извади из тамнице Јоахина, цара Јудиног.

²⁸и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

²⁸И лепо говори с њим, и намести му престо више престола других царева који беху код њега у Вавилону.

²⁹и промени тъмничните му дрехи; и [Иоахин] се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.

²⁹И промени му хаљине тамничке, и он јеђаше свагда с њим свега века свог.

³⁰А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

³⁰И храна му се једнако даваше од цара сваки дан свега века његовог до смрти његове.