¹След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.

¹А после тога Давид упита Господа говорећи: Хоћу ли отићи у који град Јудин? А Господ му рече: Отиди. А Давид рече: У који да отидем? Рече: Хеврон.

²И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

²И Давид отиде онамо са две жене своје, Ахиноамом из Језраела и Авигејом која пре беше жена Навала из Кармила.

³Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.

³И људе који беху с њим одведе Давид, све с породицама њиховим, и настанише се по градовима хевронским.

⁴Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

⁴И дођоше људи од Јуде, и помазаше онде Давида за цара над домом Јудиним. И јавише Давиду говорећи: Људи из Јависа Галадовог погребоше Саула.

⁵Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.

⁵И Давид посла посланике к људима у Јавису Галадовом, и рече им: Да сте благословени Господу што учинисте милост господару свом, Саулу и погребосте га.

⁶Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.

⁶Зато да учини Господ вама милост и веру; а ја ћу вам учинити добро, што сте то учинили.

⁷Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

⁷И нека вам се укрепе руке и будите храбри; јер Саул, господар ваш, погибе, а дом Јудин помаза мене за цара над собом.

⁸Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,

⁸Али Авенир, син Ниров, војвода Саулов узе Исвостеја сина Сауловог, и одведе га у Маханајим.

⁹и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

⁹И зацари га над Галадом и над Асуром и Језраелом и Јефремом и Венијамином и над свим Израиљем.

¹⁰(Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

¹⁰Четрдесет година беше Исвостеју сину Сауловом кад поче царовати над Израиљем; и царова две године. Само дом Јудин држаше се Давида.

¹¹А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

¹¹А Давид царова у Хеврону над домом Јудиним седам година и шест месеци.

¹²И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

¹²Потом изиђе Авенир, син Ниров, и слуге Исвостеја сина Сауловог из Маханајима у Гаваон.

¹³Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.

¹³Такође и Јоав син Серујин и слуге Давидове изиђоше и сретоше се с њима код језера гаваонског, и стадоше један с једне стране а други с друге стране.

¹⁴Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.

¹⁴Тада рече Авенир Јоаву: Нека устану момци и нека се проиграју пред нама. И рече Јоав: Нека устану.

¹⁵И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги.

¹⁵И устадоше, и изиђоше на број: дванаест од Венијамина са стране Исвостеја сина Сауловог, и дванаест између слуга Давидових.

¹⁶И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон.

¹⁶И ухватише један другог за главу, и тисну један другом мач свој у бок, и попадаше заједно. Отуда се прозва оно место Халкат-Асурим код Гаваона.

¹⁷И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

¹⁷И би жесток бој оног дана; и слуге Давидове разбише Авенира и Израиљце.

¹⁸И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.

¹⁸А онде беху три сина Серујина: Јоав и Ависај и Асаило. А Асаило беше лак на ногу као срна у пољу;

¹⁹И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.

¹⁹И потера Асаило Авенира, и не сврну ни надесно ни налево иза Авенира.

²⁰А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

²⁰И Авенир обазре се натраг и рече: Јеси ли ти, Асаило? А он рече: Ја сам.

²¹Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

²¹А Авенир му рече: Сврни надесно или налево, и узми једног од тих момака, и скини одору с њега. Али не хте Асаило сврнути иза њега.

²²И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?

²²И Авенир опет рече Асаилу: Одступи од мене; зашто да те саставим са земљом? И како бих смео погледати у Јоава брата твог?

²³Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички [които] дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.

²³Али он не хте одступити; и Авенир га удари копљем под пето ребро, и изађе му копље на леђа, те он паде онде и умре на месту. И ко год дође на оно место где паде и погибе Асаило, устављаше се.

²⁴А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

²⁴Али Јоав и Ависај потераше Авенира, и сунце зађе кад дођоше до брда Аме, која је према Гији на путу у пустињу гаваонску.

²⁵И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

²⁵И скупише се синови Венијаминови за Авениром, те се начини чета, и стадоше на врх једног брда.

²⁶Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?

²⁶И Авенир викну Јоава и рече: Хоће ли мач прождирати довека? Не знаш ли да јади бивају напослетку? Зашто већ не кажеш народу да се прођу браће своје?

²⁷И рече Иоав: [заклевам се] в живота на Бога, че ако не беше говорил ти [да поиграят момците], тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.

²⁷А Јоав рече: Тако жив био Бог, да ниси казао, народ би још јутрос отишао, ниједан не би терао брата свог.

²⁸И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.

²⁸Тада затруби Јоав у трубу, и устави се сав народ и престаше терати Израиља, и не бише се више.

²⁹Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

²⁹И тако Авенир и људи његови идоше преко поља целу ону ноћ, и пређоше преко Јордана, и прошавши сав Витрон дођоше у Маханајим.

³⁰А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

³⁰А Јоав се врати од Авенира, и кад скупи сав народ, не беше од слуга Давидових деветнаест људи и Асаила.

³¹Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, [които] умряха.

³¹Али слуге Давидове побише синова Венијаминових, људи Авенирових, три стотине и шездесет људи, који изгибоше.

³²И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

³²А Асаила узеше и погребоше у гробу оца његовог који беше у Витлејему. И Јоав и људи његови идоше сву ноћ, и освануше у Хеврону.