¹След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

¹А по смрти Сауловој, кад се Давид врати побивши Амалике и оста у Сиклагу два дана,

²на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

²Трећег дана, гле, дође један из војске Саулове раздртих хаљина и главе посуте прахом; и дошав к Давиду паде на земљу и поклони се.

³И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

³И рече му Давид: Откуда идеш? А он му рече: Из логора израиљског утекох.

⁴И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

⁴А Давид му рече: Шта би? Кажи ми. А он рече: Народ побеже из боја; и много народа паде и изгибе, погибе и Саул и син му Јонатан.

⁵Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

⁵А Давид рече момку који му донесе глас: Како знаш да је погинуо и син му Јонатан?

⁶И момъкът, който му съобщаваше [това] рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

⁶А момак који му донесе глас рече: Случајно дођох на гору Гелвују, а то се Саул наслонио на копље своје, кола и коњици приближаваху се к њему.

⁷И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

⁷А он обазревши се натраг угледа ме, па ме викну, а ја му рекох: Ево ме.

⁸И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

⁸А он ми рече: Ко си? А ја му рекох: Амалик сам.

⁹Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

⁹А он ми рече: Приступи к мени убиј ме; јер ме обузеше муке, а још је сасвим душа у мени.

¹⁰И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

¹⁰И приступих к њему и убих га, јер сам знао да неће остати жив пошто паде; и узех венац царски који му беше на глави и гривну која му беше на руци, и ево донесох господару свом.

¹¹Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така [направиха] и всичките мъже, които бяха с него.

¹¹Тада Давид зграби хаљине на себи и раздре их; тако и сви људи који беху с њим.

¹²И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

¹²И ридаше и плакаше, и постише до вечери за Саулом и за Јонатаном сином његовим и за народом Господњим и за домом Израиљевим што изгибоше од мача.

¹³А Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

¹³И рече Давид момку који му донесе глас: Одакле си? А он рече: Ја сам син једног дошљака Амалика.

¹⁴И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

¹⁴Рече му Давид: Како те није било страх подићи руку своју и убити помазаника Господњег?

¹⁵И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

¹⁵И дозва Давид једног између момака својих и рече: Ходи, погуби га. А он га удари, те умре.

¹⁶И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

¹⁶И рече му Давид: Крв твоја на твоју главу; јер твоја уста сведочише на те говорећи: Ја сам убио помазаника Господњег.

¹⁷Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

¹⁷Тада Давид нарица овако за Саулом и за Јонатаном сином његовим,

¹⁸(и заръча да научат юдейците [тая Песен на] лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

¹⁸И изговори, да би се учили синови Јудини луку, и ето је написано у књизи Истинитог:

¹⁹Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места [на полето] ти! Как паднаха силните.

¹⁹Дико Израиљева! На твојим висинама побијени су; како падоше јунаци?

²⁰Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

²⁰Не казујте у Гату, и не разглашујте по улицама аскалонским, да се не веселе кћери филистејске и да не играју кћери необрезаних.

²¹Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви [доставяйки] първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, [като да] не е бил той помазан с миро.

²¹Горе гелвујске! Не падала роса ни дажд на вас, и не родило поље за принос, јер је ту бачен штит са јунака, штит Саулов, као да није помазан уљем.

²²От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

²²Без крви побијених и без масти од јунака није се враћао лук Јонатанов, нити је мач Саулов долазио натраг празан.

²³Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

²³Саул и Јонатан, мили и драги за живота, ни у смрти се не раставише; лакши од орлова беху.

²⁴Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

²⁴Кћери Израиљеве! Плачите за Саулом, који вас је облачио у скерлет лепо, и китио вас златним закладима по хаљинама вашим.

²⁵Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на [полето] ти!

²⁵Како падоше јунаци у боју! Јонатан како погибе на твојим висинама!

²⁶Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

²⁶Жао ми је за тобом, брате Јонатане; био си ми мио врло; већа ми је била љубав твоја од љубави женске.

²⁷Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

²⁷Како падоше јунаци, и пропаде оружје убојито!