¹Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

¹И изговори Давид Господу речи ове песме, кад га избави Господ из руку свих непријатеља његових и из руке Саулове;

²и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

²И рече: Господ је моја Стена и Град мој и Избавитељ мој.

³Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

³Бог је Стена моја, у Њега ћу се уздати, Штит мој и Рог спасења мог, Заклон мој и Уточиште моје, Спаситељ мој, који ме избавља од силе.

⁴Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

⁴Призивам Господа, кога ваља хвалити, и опраштам се непријатеља својих.

⁵Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

⁵Јер обузеше ме смртни болови, потоци неваљалих људи уплашише ме.

⁶Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

⁶Болови гробни опколише ме, стегоше ме замке смртне.

⁷В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми [стигна] в ушите Му.

⁷У тескоби својој призвах Господа, и к Богу свом повиках, Он чу из двора свог глас мој, и вика моја дође му до ушију.

⁸Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

⁸Затресе се и поколеба се земља, темељи небесима задрмаше се и померише се, јер се Он разгневи.

⁹Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

⁹Подиже се дим из ноздрва Његових и из уста Његових огањ који прождире, живо угљевље одскакаше од Њега.

¹⁰Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

¹⁰Сави небеса и сиђе; а мрак беше под ногама Његовим.

¹¹Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

¹¹И седе на херувима и полете, и показа се на крилима ветреним.

¹²Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

¹²Од мрака начини око себе шатор, од мрачних вода, облака ваздушних.

¹³От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

¹³Од севања пред Њим гораше живо угљевље.

¹⁴Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;

¹⁴Загрме с небеса Господ, и Вишњи пусти глас свој.

¹⁵И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.

¹⁵Пусти стреле своје, и разметну их; муње, и разасу их.

¹⁶Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

¹⁶Показаше се дубине морске, и открише се темељи васиљеној од претње Господње, од дихања духа из ноздрва Његових.

¹⁷Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

¹⁷Тада пружи с висине руку и ухвати ме, извуче ме из воде велике.

¹⁸Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

¹⁸Избави ме од непријатеља мог силног и од мојих ненавидника, кад беху јачи од мене.

¹⁹Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

¹⁹Устадоше на ме у дан невоље моје, али ми Господ би потпора.

²⁰И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

²⁰И изведе ме на пространо место, избави ме, јер сам му мио.

²¹Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

²¹Даде ми Господ по правди мојој, по чистоти руку мојих дарива ме.

²²Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

²²Јер се држах путева Господњих, и не одметнух се Бога свог.

²³Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

²³Него су сви закони Његови преда мном, и заповести Његове не уклањам од себе.

²⁴Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си.

²⁴И бих му веран, и чувах се од безакоња свог.

²⁵Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

²⁵Даде ми Господ по правди мојој, по чистоти мојој пред очима Његовим.

²⁶Към милостивия, [Господи], милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

²⁶Са светима поступаш свето, с човеком верним верно;

²⁷Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

²⁷С чистим чисто поступаш, а с неваљалим насупрот њему.

²⁸Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

²⁸Јер помажеш народу невољном, а на поносите спушташ очи своје и понижаваш их.

²⁹Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

²⁹Ти си видело моје, Господе, и Господ просветљује таму моју.

³⁰Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

³⁰С Тобом разбијам војску, с Богом својим скачем преко зида.

³¹Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

³¹Пут је Божји веран, реч Господња чиста. Он је штит свима који се уздају у Њ.

³²Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

³²Јер ко је Бог осим Господа? И ко је стена осим Бога нашег?

³³Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

³³Бог је крепост моја и сила моја, и чини да ми је пут без мане.

³⁴Прави нозете ми като [нозете] на елените, И поставя ме на високите ми места;

³⁴Даје ми ноге као у јелена, и на висине моје ставља ме.

³⁵Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

³⁵Учи руке моје боју, те ломе лук бронзани мишице моје.

³⁶Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

³⁶Ти ми дајеш штит спасења свог, и милост твоја чини ме велика.

³⁷Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

³⁷Шириш кораке моје пода мном, те се не омичу глежњи моји.

³⁸Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.

³⁸Терам непријатеље своје, и потирем их, и не враћам се докле их не истребим.

³⁹Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

³⁹И истребљујем их, и обарам их да не могу устати, него падају под ноге моје.

⁴⁰Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

⁴⁰Јер ме Ти опасујеш снагом за бој: који устану на ме, обараш их пода ме.

⁴¹Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

⁴¹Непријатеља мојих плећи Ти ми обраћаш, и потирем ненавиднике своје.

⁴²Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

⁴²Обзиру се, али нема помагача: вичу ка Господу, али их не слуша.

⁴³Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

⁴³Сатирем их као прах земаљски, као блато по улицама газим их и размећем.

⁴⁴Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.

⁴⁴Ти ме избављаш од буне народа мог, чуваш ме да сам глава народима; народ ког не познавах служи ми.

⁴⁵Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

⁴⁵Туђини ласкају ми, чујући покоравају ми се.

⁴⁶Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

⁴⁶Туђини бледе, дрхћу у градовима својим.

⁴⁷Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

⁴⁷Жив је Господ, и да је благословена Стена моја. Да се узвиси Бог, Стена спасења мог.

⁴⁸Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

⁴⁸Бог, који ми даје освету, и покорава ми народе,

⁴⁹И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

⁴⁹Који ме изводи из непријатеља мојих, и подиже ме над оне који устају на ме, и од човека жестоког избавља ме.

⁵⁰Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

⁵⁰Тога ради хвалим Те, Господе, по народима, и појем имену твом,

⁵¹Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.

⁵¹Који славно избављаш цара свог, и чиниш милост помазанику свом Давиду и семену његовом довека.