¹А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:

¹А ово су последње речи Давидове: Рече Давид син Јесејев, рече човек који би постављен високо, помазаник Бога Јаковљевог, и љубак у песмама Израиљевим:

²Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му [дойде] на езика ми.

²Дух Господњи говори преко мене, и беседа Његова би на мом језику.

³Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци [нека бъде] праведен, [Нека бъде един], който владее със страх от Бога;

³Рече Бог Израиљев, каза ми Стена Израиљева; који влада људима нека је праведан, владајући у страху Божијем;

⁴[И ще бъде] като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле [що никне] из земята От сиянието, което блясва след дъжд.

⁴И биће као светлост јутарња, кад сунце излази јутром без облака, и као трава која расте из земље од светлости иза дажда.

⁵Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, [Който] е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти?

⁵Ако и није такав дом мој пред Богом, ипак је учинио завет вечан са мном, у свему добро уређен и утврђен. И то је све спасење моје и сва жеља моја, ако и не да да расте.

⁶А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.

⁶А безаконици ће свиколики бити као трње почупани, које се не хвата руком.

⁷А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

⁷Него ко хоће да га се дохвати, узме гвожђе или копљачу; и сажиже се огњем на месту.

⁸Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, [се изоставят]. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души.

⁸Ово су имена јунака Давидових: Јосев-Васевет Тахмонац први између тројице; њему милина би ударити копљем на осам стотина и поби их уједанпут.

⁹След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,

⁹За њим Елеазар син Додона сина Ахоховог, између три јунака који беху с Давидом, и осрамотише Филистеје скупљене на бој, кад Израиљци отидоше;

¹⁰той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.

¹⁰Он се подиже, и би Филистеје докле му се рука не умори и укочи се при мачу: и Господ даде велико спасење онај дан, те се народ врати за њим само да покупи плен.

¹¹И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,

¹¹А за њим Сама син Агејев Араранин; кад се Филистеји скупише у гомилу, и онде беше њива пуна лећа, и народ побеже од Филистеја,

¹²той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

¹²Стаде усред њиве, и одбрани је, и поби Филистеје, и Бог даде велико спасење.

¹³А [още] трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.

¹³И та три прва између тридесет сиђоше и дођоше о жетви к Давиду у пећину одоламску, кад војска филистејска стајаше у логору, у долини рафајској.

¹⁴И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,

¹⁴А Давид беше онда у граду, и беше онда стража филистејска у Витлејему.

¹⁵и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

¹⁵А Давид зажеле, и рече: Ко би ми донео воде да пијем из студенца витлејемског што је код врата!

¹⁶тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

¹⁶Тада она три јунака продреше кроз логор филистејски, и захватише воде из студенца витлејемског што је код врата, и донесоше и дадоше Давиду; али он је не хте пити, него је проли пред Господом;

¹⁷Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! [Да пия ли] кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

¹⁷И рече: Не дај Боже да бих то учинио. Није ли то крв ових људи, који не марећи за живот свој идоше. И не хте пити. То учинише ова три јунака.

¹⁸А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души [неприятели], уби ги, и си придоби име между тримата.

¹⁸И Ависај брат Јоавов син Серујин беше први између тројице; он махну копљем својим на три стотине, и поби их, и прослави се међу тројицом.

¹⁹Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до [първите] трима.

¹⁹Између те тројице беше најславнији, и поста им поглавар; али оне тројице не стиже.

²⁰И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

²⁰И Венаја син Јодајев, син човека јунака, велик делима, из Кавсеила; он погуби два јунака моавска, и сишав уби лава у јами кад беше снег.

²¹при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него [само] с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

²¹Он уби и једног Мисирца, знатног човека; имаше Мисирац копље у руци, а он изиђе на њ са штапом, и истрже Мисирцу копље из руке, и уби га његовим копљем.

²²Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

²²То учини Венаја син Јодајев, и би славан међу ова три јунака.

²³По-славен бе от тридесетте, но не достигна до [първите] трима. И Давид го постави над телохранителите си.

²³Беше најславнији између тридесеторице, али оне тројице не стиже; и Давид га постави над пратиоцима својим.

²⁴Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; [също бяха] и Елханан, син на Додо от Витлеем;

²⁴Асаило брат Јоавов беше међу тридесеторицом, а то беху: Елханан син Додонов из Витлејема,

²⁵Сама ародецът; Елика ародецът:

²⁵Сама Арођанин, Елика Арођанин.

²⁶Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

²⁶Хелис Фалћанин, Ира син Икисов Текујанин,

²⁷Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

²⁷Авијезер Анатоћанин, Мевунеј Хусаћанин,

²⁸Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

²⁸Салмон Ахошанин, Марај Нетофаћанин,

²⁹Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

²⁹Хелев син Ванин Нетофаћанин, Итај син Ривајев из Гаваје синова Венијаминових,

³⁰Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

³⁰Венаја Пиротоњанин, Идај из долине Гаса.

³¹Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

³¹Ави-Алвон Арваћанин, Азмавет Варумљанин,

³²Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;

³²Елијава Салвоњанин, Јонатан од синова Јасинових,

³³Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;

³³Сама Араранин, Ахијам син Сахаров Араранин,

³⁴Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

³⁴Елифелет, син Асвеја Махаћанина, Елијем син Ахитофела Гилоњанина.

³⁵Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

³⁵Есрај Кармилац, Фареј Арвљанин,

³⁶Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;

³⁶Игал син Натанов из Сове, Ванија од Гада,

³⁷Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;

³⁷Селек Амонац, Нареј Вироћанин, који ношаше оружје Јоаву сину Серујином,

³⁸Ирас етерецът; Гарив етерецът;

³⁸Ира Јетранин, Гарив Јетранин,

³⁹Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.

³⁹Урија Хетејин; свега тридесет и седам.