¹Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

¹Тада дођоше сва племена Израиљева к Давиду у Хеврон, и рекоше му говорећи: Ево, ми смо кост твоја и тело твоје.

²И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

²И пре, док Саул беше цар над нама, ти си одводио и доводио Израиља; и Господ ти је рекао: Ти ћеш пасти народ мој Израиља и ти ћеш бити вођ Израиљу.

³И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.

³Тако дођоше све старешине Израиљеве к цару у Хеврон, и учини с њима цар Давид веру у Хеврону пред Господом; и помазаше Давида за цара над Израиљем.

⁴Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

⁴Тридесет година беше Давиду кад се зацари, и царова четрдесет година.

⁵В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

⁵У Хеврону царова над Јудом седам година и шест месеци; а у Јерусалиму царова тридесет и три године над свим Израиљем и Јудом.

⁶След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

⁶А цар отиде са својим људима у Јерусалим на Јевусеје, који живљаху у оној земљи. И они рекоше Давиду говорећи: Нећеш ући овамо док не узмеш слепе и хроме, хотећи казати: Неће ући овамо Давид.

⁷Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

⁷Али Давид узе кулу Сион, то је град Давидов.

⁸И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

⁸Јер рече Давид у онај дан: Ко год побије Јевусеје и дође до јаза, и до слепих и хромих, на које мрзи душа Давидова, биће војвода. Зато се каже: Слепи и хроми да не улазе у ову кућу.

⁹И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

⁹И седе Давид у кули, и назва је градом Давидовим: и погради је Давид унаоколо од Милона и унутра.

¹⁰Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

¹⁰И Давид једнако напредоваше, јер Господ Бог над војскама беше с њим.

¹¹В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

¹¹И Хирам цар тирски посла посланике к Давиду, и кедрових дрва и дрводеља и каменара, и саградише кућу Давиду.

¹²И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

¹²И разуме Давид да га је Господ утврдио за цара над Израиљем, и да је узвисио царство његово ради народа свог Израиља.

¹³И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

¹³И узе Давид још иноча и жена из Јерусалима, пошто дође из Хеврона; и роди се Давиду још синова и кћери.

¹⁴А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

¹⁴И ово су имена оних који му се родише у Јерусалиму: Самуја и Совав и Натан и Соломун,

¹⁵Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

¹⁵И Јевар и Елисуја и Нафиг и Јафија,

¹⁶Елисама, Елиада и Елифалет.

¹⁶И Елисама и Елијада и Елифалет.

¹⁷А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

¹⁷А Филистеји чувши да су помазали Давида за цара над Израиљем, изиђоше сви Филистеји да траже Давида; а Давид чувши то, отиде у кулу.

¹⁸И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим.

¹⁸И Филистеји дошавши раширише се по долини рафајској.

¹⁹Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

¹⁹Тада Давид упита Господа говорећи: Хоћу ли изаћи на Филистеје? Хоћеш ли их дати у моје руке? А Господ рече Давиду: Изађи; доиста ћу дати Филистеје у твоје руке.

²⁰И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}.

²⁰Тада Давид дође у Вал-Ферасим, и поби их онде, и рече: Продре Господ непријатеље моје преда мном као кад вода продире. Отуда се прозва оно место Вал-Ферасим.

²¹Там [филистимците] оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

²¹И оставише онде лажне богове своје; а Давид и људи његови однесоше их.

²²И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

²²И опет наново дођоше Филистеји, и раширише се у долини рафајској.

²³А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

²³И Давид упита Господа, који рече: Не иди пред њих, него им зађи за леђа, па удари на њих према дудовима.

²⁴И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

²⁴Па кад чујеш да зашушти по врховима од дудова, онда се крени, јер ће онда поћи Господ пред тобом да побије војску филистејску.

²⁵И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.

²⁵И Давид учини тако како му заповеди Господ, и поби Филистеје од Гаваје до Гезера.