¹След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, [на брой] тридесет хиляди души.

¹После скупи опет Давид све људе изабране из Израиља, тридесет хиљада.

²И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, [дето се намираше], Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

²Па се подиже Давид и сав народ што беше с њим и отиде из Вале Јудине да пренесе отуда ковчег Божји, код ког се призива име, име Господа над војскама, који седи на херувимима.

³И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

³И метнуше ковчег Божји на нова кола, и повезоше га из куће Авинадавове, која беше на брду; а Уза и Ахијо синови Авинадавови управљаху новим колима.

⁴като Ахио вървеше пред ковчега, [а Оза край него] {Първата част от ст.4 се изоставя.}.

⁴И одвезоше ковчег Божји из куће Авинадавове, која беше на брду, и Ахијо иђаше пред ковчегом.

⁵А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове [инструменти] от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

⁵А Давид и сав дом Израиљев удараху пред Господом у свакојаке справе од дрвета кедровог, у гусле, у псалтире, у бубње, у свирале и у кимвале.

⁶А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря [ръката] [си] към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

⁶А кад дођоше до гумна Нахоновог, Уза се маши за ковчег Божји и прихвати га, јер волови потегоше на страну.

⁷И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

⁷И Господ се разгневи на Узу, и удари га Бог онде за ту непажњу, те умре онде код ковчега Божијег.

⁸И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, [както се нарича и] до днес.

⁸И ожалости се Давид што Господ уби Узу. Зато се прозва оно место Фарес-Уза до данас.

⁹И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

⁹И уплаши се Давид од Господа у онај дан, и рече: Како ће доћи к мени ковчег Господњи?

¹⁰Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

¹⁰И не хте Давид одвести ковчег Господњи к себи у град Давидов; него га склони Давид у кућу Овид-Едома Гетејина.

¹¹И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

¹¹И оста ковчег Господњи у кући Овид-Едома Гетејина три месеца, и благослови Господ Овид-Едома и сав дом његов.

¹²Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

¹²И јавише цару Давиду говорећи: Господ благослови дом Овид-Едомов и све што има ради ковчега Божијег. Тада отиде Давид, и пренесе ковчег Божји из куће Овид-Едомове у град Давидов с весељем.

¹³И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени [телци].

¹³И кад они који ношаху ковчег Господњи поступише шест корака, принесе на жртву вола и дебела овна.

¹⁴И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

¹⁴И Давид играше из све снаге пред Господом, и беше огрнут оплећком ланеним.

¹⁵Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

¹⁵Тако Давид и сав дом Израиљев ношаху ковчег Господњи подвикујући и трубећи у трубе.

¹⁶А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

¹⁶А кад ковчег Господњи улажаше у град Давидов, Михала кћи Саулова гледајући с прозора виде цара Давида где скаче и игра пред Господом, и подругну му се у срцу свом.

¹⁷И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

¹⁷А кад донесоше ковчег Господњи, наместише га на његово место у шатору који му разапе Давид. И принесе Давид жртве захвалне пред Господом.

¹⁸И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

¹⁸Потом принесавши Давид жртве паљенице и жртве захвалне благослови народ у име Господа над војскама.

¹⁹И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера [вино] и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

¹⁹И раздаде међу сав народ, међу све мноштво Израиљево, и људима и женама, сваком по један хлеб и комад меса и жбан вина. Потом отиде народ, свак својој кући.

²⁰А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

²⁰И Давид се врати да благослови свој дом; а Михала кћи Саулова изиђе на сусрет Давиду, и рече: Како је славан био данас цар Израиљев, кад се данас откривао пред слушкињама слуга својих, као што се откривају никакви људи!

²¹А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

²¹А Давид рече Михали: Пред Господом, који ме је изабрао преко оца твог и преко свега дома његовог, те ми заповедио да будем вођ народу Господњем, Израиљу, играо сам, и играћу пред Господом.

²²И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

²²И још ћу се већма понизити, и још ћу мањи себи бити; и опет ћу бити славан пред слушкињама, за које говориш.

²³Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

²³И Михала кћи Саулова не има порода до смрти своје.